XIX

web | Жената - грешната и святата

Ти не говориш, Боже, със слова,
и не дълбаеш формите с длето, -
със багри не обагри ти небето,
де Мусала издигнал е глава.

Тайнствено, в мълчанието, мълва -
осеял си цветята на полето.
И твоя дъх ухае във сърцето
на всичко що живота призова.

И на заслушания в тишината
свещена радост пръскаш ти в душата,
той без слова разбира твоя зов.

На тленното през тесните проходи,
към светлината вечна той го води
към други праг, към други тих надслов...