РИЛСКИ ЕЗЕРА

web | Жената - грешната и святата

I

Ветреца със паунови пера
се къпе в езерото при нозете
на рилските скали хилядолети.
И сред затихналите му недра

оглежда се старинен някой град
усмихнал се под лилиите бели.
И трепнала там двойка, танц подела,
и люде, като че от други свет,

в пъстри свилени одежди - низ -
стоят пред дверите на църква стара. -
С рисунки миналото заговоря...
Къде потъна онзи бряг скалист,

с градът на някогашните ми дни, -
и двойката блажена де изчезна?
Нощта сега оглежда светла бездна
в окото на лазурни глъбини...

II

Недей въздиша, не тъжи!
Не е ли всичко песен?
Не опетнявай радостта
на пламналата есен.

Несетно тя се тук провря,
през зъбчест връх поглежда.
На Рила в сините очи
усмихва се надежда.

И пеят хиляди уста
на камъните в храма:
Навсякъде царува Бог
и никъде го няма...