VII

web | Жената - грешната и святата

О! до кога ще ме изпитваш, Боже?
Усмихнеш се, и ето всичко може:
заслушана във топлия ти глас
на твойта нива зрея - златен клас.

И блесналия сърп ме не тревожи;
света десница върху мен положи
и като струна пее, до захлас
в дъхът ти, Боже, шеметний ми час. -

И в миг преграда между теб и мене,
и тъмен облак твоя глед засеня, -
като кошмар в дълбокия ми сън,

притискат ме небото и земята.
Бучи изпод нощта река - душата:
при теб ли бяга тя, от теб ли вън?