Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ТРИ НЕПУБЛИКУВАНИ ПИСМА НА МАТВЕЙ ВЪЛЕВ

Мая Славова

web

За личния живот на Матвей Вълев все още не знаем много. Интересът към него сякаш е предопределен най-вече от връзката му с Елисавета Багряна. 75 години след неговата смърт разполагаме единствено с архивните издания на книгите му от преди 9.IХ.1944 г. и с по-късните: "Отвъд и отсам. Избрани разкази" (1957), "Избрани произведения" (1975) и "Ферма в Сертон" (1988). Разбира се, литературните изследователи никога не са се отказвали от привлекателната възможност да открият нещо ново за този впечатляващ човек, скитник и писател. През 2017 г. Университетското издателство "Св. Климент Охридски" издаде книгата "Радио и общество", разкриваща работата на Матвей Вълев като радиожурналист, а през 2018 г. издателство "Стилует" предложи на читателите сборника "Хумор и сатира", който събира част от хумористичното наследство на писателя. И в двете книги някои от текстовете се издават за първи път след оригиналната им публикация.

В архива на Тодор Боров (Тодор Цветанов Тодоров) - НБКМ, БИА, Ф. 849 попаднах на три писма от Матвей Вълев до близкия му приятел Тодор Боров. Двамата се сближават в Берлин, където учат и членуват в студентското дружество НАРСТУД и сътрудничат на едноименното списание. В спомените си Тодор Боров пише: "Аз бях във връзка с Жендов още от София, в Берлин се срещнахме като стари приятели, той ми донесе и новини от общи познайници, а и доста софийски клюки. И скоро ние с него и с милия Матвей Вълев ("Босяка") образувахме една почти неразделна тройка, живеехме, както и подобаваше на възрастта ни, "душа в душу" (Боров, 1973).

Писмото от Берлин е вероятно последното, изпратено от Матвей Вълев до приятеля му, преди да замине за Бразилия. От лятото на 1923 г. до края на 1930 г. той живее в Германия. Тук е слушател във Фридрих-Вилхелмовия университет през зимния семестър на 1929/30 година и през летния на 1930. Лекциите през летния семестър на 1930 г. са главно по журналистика, философия, история на театъра и др. (БИА, ф. 616, а.е. 1, л. 36). Заниманията му са свързани и със състоянието българската преса, за която пише специална статия. За съжаление, все още не е открита, но е публикувана в списанието "Der Zeitungsverlag" № 38, 1930. Стават ясни причините, поради които напуска университета - материални. Особено интригуващо е признанието: "...напоследък работя новели, които трупам за издаване". Надява се да бъдат издадени от немско издателство. Не става ясно дали са писани на немски, или на български език. И каква е съдбата им? Но явно писането на статии на немски не е било проблем, защото накрая сам признава: "Отвикнах да пиша български, брат!"

 

 

Писмо № 1

Berlin, 20.10.1930

Драги Боров,

Aufgeschoben ist nicht aufgehoben1 - казва една немска пословица, с която берлинските прекрасни създания отлагат посещаването, за да не кажа по-лоша дума. Ето - човек и от тоя кладенец може да черпи вода, с която да мие престъпления спрямо приятели. Добре е поне, че аз почнах тъй писмото си, за да няма нужда ти евентуално да го почнеш така.

От другото писмо ще разбереш, че заминавам за Бразилия. Беше решено да тръгна на 25.10. Но там народа бе получил фалшива вест, че пристигам на 1.10 - и без да дочака моята повеля, се вдигна на въстание. Често пъти такива малки причини имат тежки последствия - понеже не можах да получа навреме от там пари, трябва да отлагам пътя чак за 30.11.30.2

Ако се интересуваш за мен - как съм, що ми се е случило и пр. - не бих могъл да ти отговоря друго, освен: гледай Берлин, па за мен не питай. Неговата съдба се покрива с моята: гуляи и красота, безработица и глад, влажни квартири и любовни авантюри. Напоследък и спорт: лодки и др. морящини.

С много да ти се похваля нямам - най-интересното си чул наверно сам, защото се размириса по целия континент. По-интересно ще е за тебе, че следвах - и бих следвал още, ако имах средства - 2 семестъра журналистика, работейки в семинарите по "най-ново развитие на пресата" и "въведение в вестникарската наука". Наистина, интересна област, която е в състояние напълно да променя настроенията ни. "Но"-то тук е само от материален характер. Подобен е и повода на това ми писание: да ти пратя една моя статия.

Но нека почна отначало.

И трите книжки на Б.К.3 ми попаднаха, и 3-те изчетох от край до край. Да ти разказвам с кое не съм съгласен е ненужно, ти го знаеш и предполагам наверно сам. Чиста културна работа няма в тоя свят - и в случая твоята в никой случай не е, според мен, такава, каквато бих - и бихме - я желали. Но онова, което ковача сам не може да си изкове, не трябва да го иска от обущаря. Доколкото се отнася до списанието като списание на Боров, на еди кое си издателство и еди кои си сътрудници, имаш моите сърдечни поздравления. Едно мога да те уверя, че макар и да не съм библиограф, го чета заедно с кориците. То очертава наистина едно кътче от един мир и представлява една ценност не само за ония, на чиито интереси е предназначено да служи. Карай, па не забравяй, че "Чужбина за България"4 не се изразява само в юбилейните балове за Н.В. Радва ме Sachlichkeit’a5, с който се пристъпя към редакцията му: ясни идеи, специални статии по всеки въпрос е наистина много по за предпочитане от космополитичните словоизлияния, които тъй често се срещат и са главна черта на много други български списания.

Та, моята статия за нашата преса излезе в списанието на германските вестникоиздатели "Der Zeitungsverlag" № 38/1930 през септемврий. Много исках да ти пратя един екземпляр, но безплатни не ми пратиха, а струва пари, които - с голямо прискърбие в душата си, уви! - отдавна не притежавам дори в минимално количество.

Под същото заглавие, с известни (около 1/3 от цялото) съкращения. Както винаги, при съкращения от редакцията страда най-вече същността на статията, - и ако четеш печатаното, може би ще получиш впечатления, неотговарящи на казаното от мене. Ако ти харесат моите изследвания - източници са дадени - би могъл да я отпечаташ, дори и с поправки на цифреното, но не на останалото съдържание. Очудва ме, че по съобщения на Н.[ародна]Биб-[лиоте]ка у нас излизат вестници, чието разпределение на ежедневни, седмични и пр. не отговаря далеч на направеното от мен. Аз го направих старателно, като разработих материали на годишника на д-[ружест]вото на стол.[ичните] ж.[урналисти] в картотека, стремейки се да дам най-вярна картина. Не зная, слаба страна в себе си, в годишника или в новите сведения на Н.Б. да търся. Нямам машина, а и време да преведа статията на български, а и не зная дали за тебе тя представлява интерес. Бих още отбелязал, че 1-2-та свършили журналистика са следвали при професори, работещи по съвсем други методи (Prof. Bucher и др.).

Може би, ако и аз след време се върна и успея да поработя над подобни проблеми, ще се опитам да сторя нещо повечко в тая област, особено по въпроси, които у нас въобще не са засягани. Обърни напр. внимание на Raumverteilung’a6, за да видиш колко благодарна е тая работа.

А ако - и дано! - имаш някой ден време и кеф, обади се. За себе си още мога да ти кажа, че напоследък работя новели, които трупам за издаване. Ех, може би някой ден ще ми бъдеш критик в Б.К. А не е за чудо да получиш някой ден някоя моя сбирка новели, издадена от немски Verlag7.

Отвикнах да пиша български, брат!

Привет на всички ахпапи

Матвей

 

Факсимиле на първа страница на писмо № 1

Факсимиле на първа страница на писмо № 1

Ф 849, а.е. 638, л. 5-6

 

 

Писмо № 2

Бразилия, 12.3.1933

Драги Боров,

Гръм от ясно небе! Молба за услуги?

Реване с крокодилски сълзи?

Бъди спокоен, стари друже, само: Матвей се научава, че си се отзовал на акцията на милата му майка, и иска да ти благодари отдалече от сърдце. И да ти обещае, че ще ти се отплати.

Географическото и календарно разстояние между нас е тъй необятно, че не зная що бих могъл да ти пиша. Из моята дейност - лук и други гастрономически приспособления - няма литературни ценности, достойни за хроникиране. Те са в твоята дейност. Макар, че ме крайно интересуват, - нали все още се противопоставям на развитието от интелигентски градинар към градинарски интелигент - не зная доколко подобни мои намеци биха ти се сторили непонятни и неизпълними.

Да се условим тъй:

Пишеш ли ми, пратиш ли ми някое книжле и списанийце (книжленце и списанийченце a’la Савата...), ще извършиш голямо културно благодеяние за многострадалния Матвей. Не се ли обадиш и не пратиш ли нищо, гореупоменатият литературен аскет по задължение не ти се сърди и чака с нетърпение очна ставка с тесногърлената в средата.

Привет - Матвей

 

Факсимилета на първа и втора страница на писмо № 2

Факсимилета на първа и втора страница на писмо № 2

Факсимилета на първа и втора страница на писмо № 2

Ф 849, а.е. 638, л. 8

 

През същата година - 1933, от същото място, три месеца по-късно, Матвей Вълев пише прочувствено писмо до Женя Дюстабанова, неговата младежка несподелена любов.

Писмото е открито и публикувано от Светла Тошева (2006). Ето части от него:

"Tamboril, 2.6.1933.

Моя скъпа Жени,

Пише ми мама: тя иска да ѝ се обадиш пръв, нали си мъж.

Не съм само мъж. Женен мъж съм. И баща съм. Значи, - всички човешки нещастия струпани в едно. И все пак ти се обаждам. Защото нито на годините, нито на бързорешени бракове съм продал онова, което съм таил и хранил в себе си от първи младини. Несполучил да постигна желаното, нито съм го забравил, нито обезценил...

...Да бих могъл, утре бих се стоварил с цялата си авантюристическа постановка пред теб, бих те обидил с желанието си да те притисна о гърдите си и бих ти предложил да се венчеем...

...Но недей забравя да ми изпратиш портретче, - портретчета.

Да им се радвам.

Нека се порадваме.

Ако жена ми ме залови в съзерцание и страхливо ме запита коя е, ще я излъжа - Емилия (сестрата на Матвей - бел. С.Т.). Тя ще гледа, ще премига и не ще повярва, защото е виждала портрети на Емилия, но не ще опява...".

 

От тези кратки откъси лъха огромна самота. Според акта за раждане синът му Валтер Вълев е роден на 23 май 1933 г. Но дори и бащинството според Матвей е "човешко нещастие"! Бракът - също. По-малко от месец, след като е станал баща, той пише това страстно писмо до далечната си любима, без никаква надежда, че ще получи взаимност, както и се случва, когато се завръща през октомври 1934 г. В паспорта, с който отпътува от Бразилия, има графи за съпруга и деца, но те са празни. Матвей се връща в България сам.

По сведение на Елисавета Багряна: "Бил е женен там за жена, немкиня по произход, от семейство на немци-преселници. За нещастие тя се е оказала болна от епилепсия и честите ѝ припадъци много го измъчвали." (Карастоянов 1982).

Вероятно не само семейната трагедия е подтикнала Матвей да тръгне обратно. Знаем за писмото на Александър Жендов, с което той го кани да се върне, защото прогресивният печат има нужда от него. В писмото до Тодор Боров обаче ясно личи и друг проблем - в Бразилия Матвей Вълев не намира онази културна атмосфера, с която е свикнал както в България, така и в Германия. Не може да преживее метаморфозата от "интелигентски градинар към градинарски интелигент" и описва себе си като "литературен аскет по задължение". Неговата мечта е да твори, да се развива интелектуално. Това, което е правил в Берлин, много ясно показва желанието му да се развива в областта на журналистиката. В писмото до Тодор Боров, преди да замине за Бразилия, личи желанието му да работи в областта на "най-новото развитие на пресата" и "въведение във вестникарската наука".

В Бразилия обаче има само "лук и други гастрономически приспособления - няма литературни ценности, достойни за хроникиране". Той просто копнее за "книжле и списанийце", и това е написано отново със самоирония, така характерна за стила му.

 

 

ПИСМО № 3

с. Евдокия8, 28.IV.43

Драги Тодоре,

Може би ще се смаеш, че ти пиша, но от доста време се каня да го сторя - и то не по други причини, а от полуклюкарски.

Преди известно време ме викаха [тука] в нашия участък и ми дадоха да прочета и [нечетливо] едно дознание за... политическото минало на Мария Димова9. [нечетливо] Велко10 - са дали правилни сведения - че тя била между леви среди, поради връзките си с Чоки11 и пр. - един наш приятел, Христаки12 имал гениалната идея да напише, че около тебе и досега се събирали бивши нарстудци. Може би той е чул нещо за нашите другарски срещи на чаша бира и кило вино, които са само напивачески, та - ядосан, че не го викаме - е решил да си отмъсти. Не зная. Но забележи си - идния път да не пропущаме да поканиме и него.

Та, драги мой Тодоре, вече дори и в някое от бирхалетата на песни и майтап не можем да се събираме, зер ни завиждат. Ама нищо! Но така странно и така стыдно ми стана и все се колебаех, дали да ти се обадя или не. И то не само заради Марчето, а заради Христаки.

Нейсе - честити празници и баста.

Ти как си? Аз съм добре, ако човек може въобще да бъде добре като живее съвсем сам между власи. Цели седмици, цял живот - все по полето, а то е сухо, сухо. По Великден се бях запалил да прескоча до София, но като си направих баланса ми стана ясно, че дори и тука едва-едва ще изкарам пролетта с майската заплата.

Ти вече наверно си се пренесъл във вилата и чертаеш велики планове за посеви, изкуствени торове и пр. [нечетливо] Ето на, от днес "чистя" полски бунари, а от други ден наливам пот в нивите.

Прощавай. Налазили са ме бълхи (имах гости...) [нечетливо] и не мога да допиша писмото си.

Целувки на всички

Матвей

 

Факсимилета на писмо № 3

Факсимилета на писмо № 3

Ф849 а.е. 1433а, л.1-4

 

Благодаря на целия екип - съставители и научни редактори за професионализма им при обработката на архива и създаването на Опис № 1 на Архив на Тодор Боров (Тодор Цветанов Тодоров), съдържащ около 40 320 документа.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Да отложиш, не означава да откажеш. [обратно]

2. Дали наистина е успял да замине за Бразилия на тази дата, не е известно. Според Андрей Ташев: "Самият Матвей Вълев обаче в изложение до полицията от средата на 30-те години пише, че е отпътувал за южноамериканската страна на 3 януари 1931 г." (Ташев 2015). [обратно]

3. "Българска книга" - списание по общо книгознание, библиотекознание и библиография. Излиза от януари до юни 1930 г. През втората си година е преустановено. Редактор е Тодор Боров, а издател Т. Ф. Чипев. [обратно]

4. Рубриката "България пред чужденците" в списание "Българска книга". [обратно]

5. Обективността. [обратно]

6. Композицията, оформлението. [обратно]

7. Издателство. [обратно]

8. Днешното с. Гомотарци, което от 1934 до 1947 г. се е именувало с. Евдокия (княгиня Кобургготска). Своето пребиваване там Матвей Вълев е описал много колоритно в разказа "Тих бял Дунав", публикуван в сборника "Хумор и сатира" (Вълев 2018: 250). [обратно]

9. Мария Димова е българска балерина, балетмайстор, хореограф, педагог, представител на модерния балет. Родена е на 23 декември 1901 г. в Монтана. Следва немска филология в Дрезден, Германия. Заедно с това учи танцово изкуство при Мери Вигман, Берта Трюмпи и Вера Скоронел - едни от най-известните представителки на германския свободен изразен танц. Има забележителни изяви като соло танцьорка в редица европейски страни. Завръщайки се в България, Мария Димова създава школа за ритмическа гимнастика и художествен танц. Преподава пластика в Държавната музикална академия. Помощник-балетмайстор и балетмайстор на Софийската народна опера. Мария Димова първа в България прави синтез между модерното танцово изкуство и националния фолклор. Поставя "Нестинарка" от Марин Големинов, "Тракия" и "Приказка" по музика на Петко Стайнов, "Герман" по музика на Филип Кутев. В Германия поставя "Българска сюита" по музика на Панчо Владигеров. Загива на 10 септември 1944 г. при въздушна бомбардировка във Виена. [обратно]

10. Велко Македонски е един от членовете на студентското обединение НАРСТУД в Берлин, близък приятел на Т. Боров, Ал. Жендов и М. Вълев. Лекар психиатър и научен работник. [обратно]

11. Чоки - Димитър Чакалов. В спомените си Тодор Боров пише: "Мои най-близки приятели между нарстудите в Берлин бяха Димитър Чакалов, "Чоки", отличният пианист и прекрасен човек, по-късно диригент и театрален компонист, остана на работа в чужбина, живее и сега в Лондон, и споменатият вече мой съученик от Втора мъжка гимназия в София Георги Пожарлиев, добър цигулар, по-късно още по-добър инженер-химик - специалист по кожарство - и двамата от своя страна в съревноваващо се близко приятелство с начинаещата тогава в Берлин балерина, "нестинарката" Мара Димова." [обратно]

12. Христо Радевски. Ето какво споделя Радевски в анкетата, която прави с него Йордан Василев: "Боров и Жендов бяха много добри приятели от Берлин. В определен ден от седмицата се събираха заедно - т.нар. берлинска компания. Събирали са се на вечеря у някого от тях. Имаше един инженер, Крушо Драгов, мисля, че се казваше. Жена му Ана, учителка па литература, Александър Жендов, Борис Ангелушев, Тодор Боров, Иван Стефанов, Тодор Владигеров, Матвей Вълев, сестра му Емилия Вълева, зъболекарка, изобщо всички, които са учили в Берлин. Кръгът не беше много широк.

- А канеха ли външни хора?

- Не. Жендов ми е казвал, че там си говорят на немски език. Мен много ми харесваше тая традиция." (Радевски 1993). [обратно]

 

 

ЛИТЕРАТУРА

Боров 1973: Боров, Тодор. В Берлин преди половин век. Малко поизбледнели спомени около Борис Ангелушев. // Септември, 1973, кн. 10.

Вълев 2018: Вълев, Матвей. Хумор и сатира. София: Стилует, 2018.

Карастоянов 1982: Карастоянов, Христо. Матвей Вълев - литературно-критически очерк. София, 1982.

Радевски 1993: Радевски, Христо. Литературна анкета. София: Цвят, 1993.

Ташев 2015: Ташев, Андрей. По стълбицата на значението. // Америките ни. Т. 1: Южна Америка и българската литература. Съст. Пламен Антов. София, 2015.

Тошева 2006: Тошева, Светла. Като приключенски роман. // Известия на Националния литературен музей. Т. 4. София, 2006.

 

 

© Мая Славова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.04.2019, № 4 (233)