Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Северният вятър нарисува
върху стъклото
вишнева градина.
Затвори ме
в калъф от тишина.
Светът отвън
не вижда
как три сестри
разплитаха съдбите си
в душата ми...
Денят завърши като вуйчо Ваньо.
Венец от снежен цвят положих
и си простих.
© Лилия Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.08.2016, № 8 (201)
|