Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
Делник
като нерв пред скъсване.
Работа. Детето. Къщата.
(куцам май...)
В зъби стискам времето -
не стига.
Делник. Бяг. Детето ми!
(куцам пак...)
Следобедът -
сложил
късче слънце в джоба ми.
Целувам го.
Вечер.
Куцам -
в залисията
някой ми е взел пантофката.
Боже, бала съм пропуснала...
В съня ми,
под луната празнична,
чифт ще станат
моите пантофки.
© Лилия Христова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.08.2016, № 8 (201)
|