Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ВЕГА
web
крака,
торс,
ръце,
глава.
и ето ти човек.
има си излази и мостове,
има си делти, брегове
и извор.
започва бистър,
мъти се,
а после - шльоп! - право в ковчега.
хвърлят му кръстове,
сол, жито и зюмбюли.
някой му подвиква - "Мистър!",
вместо Господине,
а после - шлюп! - събрал е в кехлибар
всичката коса на Вега
и набързо е скалъпил Лира.
ходи си по излази и брегове,
плува в делти,
надвесва се над перилата на мостове.
все не може да намери
откъде му викна онзи "Мистър".
към края вече кръстовете ползва за бастунче,
със солта си трие раните по пръстите,
от житото покълна само мъжкото,
от зюмбюлите изяде само дръжките.
разчепка струните на Вега
и заля бреговете с цялата си светлина.
© Константин Небешков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.10.2016, № 10 (203)
|