ПРОЦИОН

web

Родих се сляп. С въже ме вързаха.
Нещо меко, чуждо имаше на тънкото вратле на някого.
Събраха ни в утроба - мокра, груба и без пъпна връв.
И друсане, удари, падане.
Отвор и светлина, и раждам се във въздуха -
над вода и под земята.
За пръв път захапах нещо живо - корен или клон.
Научих се - скимтях (тогавашното ми ръмжене)
без да пускам.
Вдигна ме жена, погали, занесе.
Познах ? миризмата и мекото - не хапех.
форми - хап - ухание - хап - ухо - хап
Не пускам. Не пускам. Не пускам...
И името, важно е, така реагирам:
Про - като прозявка - широко, рязко,
ци - като блясък - металично,
он - като на сестра ми, ама без да се отваря после.
Голям съм - едър, бавен.
Чупя вратове на зайци и коне.
Повалени и без колене, трахеи като корени.
Прераждам се като тогава...