Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
АЛТАИР
web
джаф, джав.
дваж се завъртя
и после пак.
джав, джаф.
все на обратно
си гони опашката Али.
а след като и дядо се спомина,
и баба,
останаха той и зюмбюлите.
луковиците прибират стеблата си.
Али се върти и ги лае -
прибира и вади езика си,
връща си думите назад.
кхьъ, задави се с гукане,
стана си зиготка и се гушна в скута ми.
горкото ми орле...
© Константин Небешков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.10.2016, № 10 (203)
|