Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СМИСЪЛ
web
Да обличат във смисли вечни въпроси,
ето ги - зъзнат, голи и боси.
А аз ги избутвам, търся си място,
Бог да наметна и с моето расо.
Само то ми остана.
- Но вземи го, мой Боже!
И дано да ти стане.
Нека бъда по кожа.
Поне на теб да е топло.
И да топлиш човеците.
Да има смисъл в живота
и от нас. От поетите.
© Кольо Ст. Колев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.10.2019, № 10 (239)
|