 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЩОМ ЗАМЪЛЧИ ДУША НА ПОЕТ
Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му.
Бертолт Брехт
Щом замълчи душа на поет
и стане поетът еднакъв
с всеки друг - просто човек -
вселената, тъжна, заплаква.
Звездите пулса си спират
за една малка частица от вечност.
Толкова малка, чак не разбира
никой човек, че случва се нещо.
Как да чуят, от делнична врява,
проглушените хорски души
тишината, която остава,
щом един поет замълчи?
Само вселената, тъжна, си плаче -
тя знае какво е изгубила.
Обикновен човек е поета обаче...
и не е съвсем като другите.
© Кольо Ст. Колев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.05.2018, № 5 (222)