Кольо Ст. Колев - Да си поиграем?

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ДА СИ ПОИГРАЕМ?

web

Олекна - до Бога!
И ето - Успях!
Качих го
нагоре!
Стихът ми
и Аз
на Нашата люлка -
той отгоре стои
гледа объркан,
смутено мълчи.
- Помниш ли, беше
тежък и тромав? -
стана ми смешно
от близкия спомен.
- Но ето те-горе!
Как е, приятелю?
Сега равностойна
е вече играта ни.
Хайде сега ти -
вдигни ме пак горе!...
- Опитвам... тежиш!
- Опитвам... не мога...
И аз се усетих
натежал - до Земята.
Натежал -
до сълза във окото.
До есенен вятър,
и жълтата жилка
в листото.
Натежал - до Умора.
До капката пот
по челото на роба,
вдигащ кула
към небесния свод.
Натежал до "Не мога!"
Натежал до "Не искам!"
А той... стои горе,
и ми се киска...