Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СТРЕЛА
web
На Кольо Александров
Като стрела без връх лежи поетът
в последния ковчег на свойта песен.
Пред него тишина, зад него - екот
и лято с дъх на неузряла есен.
Познавахме се... И запомних точно
смълчаната усмивка на лицето му,
напомняща усмивка на Джокондата,
и стиховете му - вълни от хребети.
Стаен мълчи градът като мишена
пробита от копнежа на стрелата,
от чийто връх най- нежната му вена
кърви... И се изтича в тъмнината...
10.08.2018
© Йордан Пеев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.08.2018, № 8 (225)
|