Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ПИСАНЕТО НА ЕСЕ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ЗАД ГРАНИЦА

Илина Дойкова

web

Въведение

Темата на настоящата статия е продиктувана от срещаните проблеми в една сравнително нова ситуация - обучението по роден език и култура в образователния процес и социалното развитие на български билингвални ученици, растящи в чуждоезикова среда.

Терминът билингви в настоящата разработка се разглежда в широк аспект и включва както ученици, усвоили два езика едновременно от рождение, така и ученици, придобили вторична езикова компетентност в детско-юношеска възраст (късни билингви), които са изложени на влиянието на две култури и владеят балансирано и в еднакво висока степен поне два езика. Терминът билингви (двуезични ученици) не би могъл да обобщава и кореспондира със специфичната ситуация в райони с етнически смесено население в България, където децата също са носители на два езика.

Българското училище зад граница

В българското училище зад граница терминът билингви има особено съдържание, тъй като обхваща деца от смесени бракове и от семейства на емигранти, но и деца от малцинствен произход с различен образователен статус и отклонения от нормите на българския книжовен език. Тази категоризация има пряка връзка с организацията на учебния процес, тъй като децата се разпределят в групи/класове по възрастов признак, но често и по степен на езикова компетентност. Групите не са еднородни и това изисква специфични методически помагала, както и различен от практиката в българското масово училище образователен подход.

Идентичност

Отчитане особеностите на манталитета на билингвалните ученици в езиковото обучение е задължително условие за запазване на емоционалната връзка на децата с българския език и българската им идентичност. От изключителна важност е родният език да заема по-предна позиция в скалата на езикова компетентност в езиковия паспорт на отделно взетата личност, въпреки че дългосрочни прогнози дали детето ще се завръща в българската образователна система, или ще продължи да живее и да се образова в чужбина, не са възможни.

Езикова компетентност

Билингвизмът традиционно се свързва с изостаналост, липса на самоопределеност, ниска езикова култура, дори недостатъчен морал, но всъщност е и модерна форма на социално битие, която има своите предимства за развитието на личността.

Някои от съществените характеристики, с които преподавателят по БЕЛ зад граница неминуемо се съобразява днес, са многоезичието при младото поколение и фактът, че не винаги българският език е този, който личността владее най-добре писмено и говоримо като стандарт за грамотност (в съответствие с критериите на Общата европейска езикова рамка). Така първият език по компетентност най-често става друг в случаите, когато цялостното образование и социализацията на личността се осъществяват в чуждоезикова среда.

Белият лист

Билингвизмът има две лица - от една страна, отразява двойния потенциал на учениците билингви по отношение на техните умения и способности, а от друга страна, подсказва двойна нужда от грижа и индивидуализиран подход в обучението.

Наблюденията ми като учител зад граница върху емоционалното състояние на подрастващите в процеса на адаптация към новата среда (в случаите на късен билингвизъм) се изразяват в понятия като изолация, самота, игнориране, езикова несигурност или некомпетентност и свързаните с тези състояния прояви на потиснатост, смълчаност, нервност, безпокойство или агресия, криене на езика на който се говори вкъщи или на националната принадлежност на ученика.

Есето като писмена форма на общуване заслужава особено внимание в обучението по БЕЛ в горен гимназиален курс на училищата зад граница като средство за съхраняване идентичността и потенциална възможност за преодоляване на психо-социалните проблеми на учениците зад граница.

С оглед на тези предварителни уточнения ще бъдат представени две взаимосвързани стратегии в областта на стилистиката и семантиката, които са прилагани за повишаване езиковата компетентност на гимназистите и индивидуализиране на работата с тях в Българското училище в гр. Хамбург.

 

Глава І

Специфика на жанра есе

От 2006 година, когато поех обучението на учениците от 5. до 12. клас, се налага да отговарям на въпросите: 1. Как се пише хубаво есе?, 2. Не мога да пиша есе, значи ли, че съм неграмотен? и 3. Защо трябва да пиша есе на български, като е толкова трудно?

Част от отговора на първия въпрос се крие в урочните статии за 10. и 11. клас, разясняващи есето като тип аргументативен текст, обобщените стратегии за писане на есе с цел информиране и убеждаване, постигането на свързаност и кохерентност на текста, както и припомнянето на изучените лексикални и синтактични средства за изразяване на отношение и оценка.

В спецификата на самия жанр - неговия синкретизъм и относителна свобода откъм предварителни предписания и структуриращи модели - се съдържа и ползата от този писмен елемент в обучението. Съдържанието на есето има връзка и отношение към духовния и интелектуалния живот и към нравствеността на младата личност. То е морално-етично и може да разглежда философски, етични, биографични и други проблеми. Най-често в училище темата на есето е провокирана или подсказана от изучаваните литературни произведения, от урочните статии по география или история на България, от цитат в художествена творба или актуално събитие.

Основен принцип при търсенето и излагането на аргументи е асоциативността, когато една мисъл (емоция, представа) спонтанно извиква друга, с която в момента се открива връзка по някакъв признак. Изложението има индивидуално стеснена перспектива или зрителен ъгъл към проблема, както и елементи на непредвидимост. Подчертаната образност, емоционалност и експресивност, многозначността и метафоричността, субективността и индивидуалната му неповторимост превръщат есето в мисловен експеримент. Есето носи наслада от изразяването в изцяло индивидуален стил.

Тези особености на есето едновременно притесняват учениците, но и предоставят възможност за изява. Относителната свобода на формата и текста е първото основно изискване за есето. В смислов и структурен план не е необходимо да се следват задължителни схеми и господстващи стандарти на тълкуване. Езикът е естествен и неотежнен откъм категориален и терминологичен апарат.

Втора особеност на есето е неговата имплицитна диалогичност във формата на настоятелното търсене на контакт с възприемащия. Пишещият споделя върху белия лист свои размисли, защитава тези, оборва възражения, търси отговори. Тази особеност провокира изключително високата степен на субективност на ученическия текст, свързана е с представянето на лично мнение, заявяване на съпричастност или заемане на позиция.

Третата особеност на есето е изискването за оригиналност, разбирано преди всичко като индивидуален поглед към проблема, постигане на неповторимост и уникалност на текста. Последното условие произтича от изискването за емоционална експресивност на текста и е свързано с образността, с познаването и владеенето на стилистичния арсенал на българския език, за да се постигне ефект на въздействие чрез начина на изразяване.

Така абстрактно формулирани, изискванията към есето поставят трудности на всички езикови равнища и предполагат сериозна практика. Композицията на есето и неговите формални белези, описани в учебното съдържание се оказват лесни за усвояване на теория. Но езиковото изграждане, гъвкавостта на фразата, богатството на похвати и изразни средства, владеенето на езиковите норми и регистри са причината за задаването на втория въпрос (2. Не мога да пиша есе, значи ли, че съм неграмотен?).

Няма друг жанр, в който личността на автора да се разкрива по-директно, по-изразително и по-убедително. Следователно есето е проява на цялостната личност и отразява такива нейни характеристика като начетеност, чувствителност, морал, социална осъзнатост, склонност към анализ, тълкуване и оценка.

Отговорът на третия въпрос (Защо трябва да пиша есе?) изисква заемане на позиция и е свързан с начина на мислене и манталитета на младите хора, които търсят своята идентичност. Есето предполага аналитично мислене и определяне на гледна точка (перспектива). Това е процедура на установяване на причина и следствие, посочване на основания, съпоставка по сходство или несъвместимост и класифициране на собствения Аз.

Перспектива на изказа

Определянето на перспектива е основен принцип в когнитивната лингвистика. Пишещият избира да се самоидентифицира езиково като субект (Аз) в обичайното 1-во лице или като обект на изказа (не-Аз) чрез употреба на 2-ро или 3-то лице. Изборът на Аз-перспектива би следвало да е традиционно първи. Изборът на не-Аз перспективата предоставя повече свобода и възможност за разкриване на личността чрез мнението или нравствената оценка на общността или съответно дистанцирането от такава. Вследствие на това личността може да приема и различна от своята собствена гледна точка като неидентифициращото "те", колективистичното "ние", индивидуализиращото "аз" или сближаващото "ти". Изборът на гледна точка се свързва със съпоставката на ценностната система на индивида с друга или с търсенето на коректив на индивидуалната самооценка. Така съпоставката с "другия" регулира отношението към себе си и отваря възможности за моделиране на личното поведение и за пътища към личностно развитие.

Манталитет и идентичности

Манталитет е понятие с огромно съдържание, но по-обобщено може да се определи като културно и исторически обусловен начин на възприемане на действителността или поглед върху света, базиращ се на полученото от човека познание.

Представата за света е исторически насложена в съзнанието на колектива и се отразява чрез езика като начин за концептуализация на действителността, т.е. езикът съдържа манталитета на говорещия. Изучаването на взаимовръзките между манталитет и език е основно направление в развитието на лингвистичната наука. Съпоставени са някои особености на българския манталитет с тези на "другия" (в случая немския) манталитет и отражението им в писмените текстове както на учениците с първи език български, така и на учещите български като втори език в двуезична среда зад граница.

Жанрът есе не е характерен за традициите на литературата ни от Освобождението до края на ХІХ век. От началото на ХХ век тенденциите в развитието на българската литература поемат модерни пътища, но есето остава незасегната територия. Дори в контекста на съвременността за българския ученик есето има ореол на някак "твърде интимен" и "ненужен" текст. Въпреки уроците за запознаване с компонентите на есето и привеждането на достатъчното примери преди пристъпване към самостоятелна творческа работа, това отношение към есето остава устойчиво в съзнанието на съвременните ученици. Следователно създаването на собствен есеистичен текст би останало непреодолима трудност, ако се придържаме към определената рамка и композиционна структура. Допускането на отклонения обаче може да се отнесе към онази особеност на българския манталитет, свързана с незачитането на правилата и неформалността като отношение към живота. И така, една характерна черта на българския манталитет - неговата неформалост - спомага за създаването на ученическото есе. Когато есето не е с цел постигане на оценка, а за удоволствие и себеизразяване, то картината рязко се променя. Тогава пишещият трябва да докаже, че неговата теза е вярна и пише от позицията на своя опит, в името на истината или справедливостта, както ги разбира.

Друга отличителна черта на българския манталитет е ролята, отредена на понятието съдба, което може да има различни лексикални проявления (жребий, късмет, орис, неволя) и намира изражение в множество безлични изрази, възвратни конструкции, неопределителни или обобщителни местоимения и генерализации. Така полагащото се централно място на личността подсъзнателно се заменя с подчинителна позиция или положение, върху което индивидът няма власт и следователно не следва да носи отговорност (по отношение на изложените мисли в текста).

Не на последно място като особеност на българския манталитет е страхът от открито изразяване на собствено мнение, който исторически дълго време е живял в душата на българите и все още манифестира открито в медийното пространство, въпреки демокрацията, свободата на словото и други достижения на съвременното общество. Интересното е, че за учениците с български като втори (чужд) език, това наблюдение не важи. Напротив, в усилието да преодолеят препятствието по написването на есе, те се съсредоточават върху формата и езиковото изразяване като неусетно преодоляват сдържаността и директно изразяват своето отношение по поставения проблем. Иначе казано оръжието на чуждия език ги извежда от ограниченията на собствените им културни стереотипи като сдържаност, безпристрастност и др.

Обособяват се две групи ученици: с български като роден и с български като втори чужд език. Всяка разлика в манталитета на тези две групи може да бъде обърната в тяхна полза. Овладяването на навиците по създаване на есе се оказва по-трудна задача за учениците с български като първи език, за които есето може да се представи и като възможност да се сложи маска или да се облече театрален костюм, т.е. като игра по нови правила и вживяване в чужда роля. Още повече, че излагането на собствено мнение е стандартна задача, която се поставя не само в часовете по роден език в българското училище зад граница, но и в основното (немско) училище.

 

Глава ІІ

Темата за "манталитета" от позицията на преподавателя

Културните стереотипи се отразяват на постройката и съдържанието на есето, т.е се прехвърлят както върху оригиналния писмен текст, така и върху текст, създаван на изучавания чужд език. Текст, мислен на български и написан на немски, и съответно текст, мислен на немски и написан на български, могат винаги да се разпознаят. Мислен на български текст би бил лошо структуриран и неизгладен в езиково отношение на немски. Съответно формулиран на немски текст, но написан на български съдържа освен езиковите и стилистични грешки и изкривени послания (поради грешно кодиране на езиковото съобщение и невъзможност за правилното му дешифриране). Есетата (вж. Приложение 1) са създадени от един смесен клас ученици в Българското училище и онагледяват тези два начина на мислене, които условно ще наречем С1 и Б2 в съответствие с нивата на езикова компетентност на всяка група. Грешно кодираните послания са отстранени при редакцията им и примерните есета следва да се разглеждат само като отражение на начина на мислене на учениците, а не стилистично да се съпоставят.

В българското училище зад граница трябва да следваш правилата на родния език, а те се оказват в основата на проблема "писане на есе" и за двете групи в един и същи клас. Твърде много правила? Група С1 първоначално е готова да остави своите мисли и идеи несподелени, предпочитайки да не пише есе, защото не приема правила и не иска идентичност. Добре, светът ще се размине и без тяхното мнение и дори няма да забележи. Група Б2 ще отдаде уважение на изучавания език, защото го възприема като бъдещо преимущество (богатството на многоезичието) и ще залегне над граматиката.

Профилите на учениците характеризират своеобразието на смесена група С2 + С1 + Б2 (ученици от 10. и 11. кл.) и са огледално отразени в създадените от тях есета. Нивото на владеене на български език за всеки ученик е измерено в съответствие с изискванията на Европейската езикова рамка и посочено по стандартите за Европейския езиков паспорт:

Михаил (български родители, немски в късна възраст, ниво С2 - роден)

Глория (български родители, немски в късна възраст, ниво С2 - роден)

Деница (български родители, немски в късна възраст, ниво С2 - роден)

Ела (български родители, немски в ранна възраст, ниво С2 - роден)

Емилия (български родители, немски в ранна възраст, ниво С1 - роден)

Иван (български родители, немски в ранна възраст, ниво С1 - роден)

 

Елена (смесен брак, български в ранна възраст, ниво С1 - придобит)

Даниел (смесен брак, български в ранна възраст, ниво В2 - придобит)

 

Рикардо (смесен брак, български в късна възраст, ниво В1 - придобит)

Нивото на владеене на език е в съответствие със стандартите на Европейския консорциум за сертифициране на езици. Група с изграден двуезичен манталитет и владеене на български и немски с еднаква степен на компетентност засега не съществува.

Характерна за горен гимназиален курс е високата степен на владеене на български език (като роден) поради постъпване в училището зад граница в късна възраст след прехвърляне от училище в България и една интеграционна година в немски клас. Тези ученици имат най-силна мотивация и най-успешно завършват обучението си по български език.

Понижаването на нивото на владеене на езика пропорционално съответства на намаляването на мотивацията и на желанието да се завърши пълния курс на обучение. Учениците, постъпващи на късен етап в училище владеят слабо български език и най-често преминават едно- или двегодишно обучение като предпочитат чисто езиков курс, а не изучаване на български език и литература, история и география на България.

Работа в смесена група1/2 + Б2)

"Смесените граждански чувства" на съвременните млади българи намират адекватен израз в невъзможността за намиране на собствената идентичност, както и често в липса на групова принадлежност.

Когато устоите на българската култура са подронени, е трудно да се намери стимулираща тема за есе. Демографските характеристики, бедността и поляризацията в обществото, алкохолизмът и дрогата, престъпността, субкултурите и вулгаризацията на книжовния език в медийното пространство, липсата на солидарност и готовност за взаимопомощ стават неоспорими статистически факти с разрушителен ефект по отношение на националната ни идентичност.

Оптимистичните жизнени планове за бъдещето могат да се чертаят само в рамката на по-голямото семейство и наднационалната (в случая европейската) идентификация (Кр. Байчинска). Готовите жизнени схеми на консумативното общество обаче едва ли са най-подходящи за копиране. А доброволното обвързване с "българското" като обект на познавателно-оценъчна активност от страна на учащите остава най-сложната задача за преподавателя. Следователно заниманията по българска култура трябва да се базират не върху ученето на българска история, география и литература като за матура, а на запознаването с българската култура и емоционалното съпреживяване на родното.

Писмената форма на общуване съчетава на практика процесите на възприемане (четене) и възпроизвеждане (писане), формирани в гимназиалното обучение. В идеалния случай при езиковото обучение би следвало да се стремим към едновременен модел на двуезичие и изграждане на своеобразни лексико-семантични ядра и единна система от понятия и мисловно-речеви механизми на производство и възприятие на речта (писмена или устна), които работят координирано в индивидуалното съзнание на обучаемите, т.е. синхронно двуезичие. Това се постига чрез постоянно и активно ползване на двата езика, а актуализацията им в различните сфери на общуване се мотивира и тренира систематично. Подобен психо-лингвистичен и културологичен подход към българи, изучаващи български в чуждоезикова среда изисква наличие на двукултурна среда и изработване на експериментални учебни системи с включени упражнения за отработване на речевите навици като възстановяване на деформирани текстове, прав и обратен превод и др.

В случая българското неделно училище зад граница обучава два други типа ученици - вторични билингви, научили двата езика едновременно, но в един социален и културен контекст и билингви от зависим/подчинен тип, научили единия език посредством другия, най-често в класната стая. В тази ситуация "родният език", който и да е той от двата, задейства когнитивните механизми на манталитета, а вторият език предлага готови стратегии за справяне със стресовата ситуация по изграждането на писмения текст. По този начин Език 1 се превръща в език за изразяване на емоционалните преживявания, вътрешния свят на личността, а Език 2 - на преноса и превода.

Като следствие от това мотивацията за учене на български език зад граница се определя или от желанието учениците да се идентифицират с "българското" и да познават корените си, или от чисто "практически" причини и ползи. Разбира се, първият тип позитивна мотивация се оказва по-устойчива в дългосрочен план. Да си дадеш позволение да бъдеш спонтанен, да имаш свободата да използваш символния свят за изразяване на своето задоволство или неудовлетвореност, мечти или очаквания е в съответствие с нуждите на група С1/2, но се явява и стимулиращ механизъм за доказване владеенето на езика, показване на характер и обществена ангажираност за група Б2.

Според модела на практическата идентичност, представен от К. Корсгард, "схващанията за практическа идентичност включват такива неща като роли и връзки, гражданство, принадлежност към етнически и религиозни групи, каузи, призвание, професия и служба". Субективната преработка на тези компоненти оформя една нова идентичност, която се самоопределя като европейска по предпочитание. Колективистично ориентираните ценностни категории (традиции, родови ценности) за този тип ученици намаляват своята значимост, а насочените към личните постижения и успехи са определящи характеристики на индивидуалистичната нагласа. С оглед на казаното дотук от нагласата да се разчита на собствените сили може да се постигне промяна в мисленето "по български" и активно вписване на младите хора в обществения живот. Есето се превръща в психо-социален конструкт с компенсаторно действие срещу дифузията на идентичността (за С1/2). Образът на "желаното Аз" съдържа имплицитно в себе си и образа на "другия" като съпоставка и оглеждане в отсрещните очи. Човек става морален не сам по себе си, а със и чрез другите. Формиращите личността фактори не са субективни концепции и откъснати от съществуващата ценностно-нормативна система практики. Есето отключва специфични когнитивни сценарии и емоции както за група С1/2, така и за група В2, които се превръщат в провокиращи заглавия.

Провокативно

  • Заглавия и теми за есе, взети назаем от предметите география и икономика за 10. клас и история и цивилизация за 11. клас:

"Паметта на Времето", "Мъдростта на Миналото", "Колелото на Времето", "Цената на свободата"; "Ако ми обещаят вечността, бих...", "Съвършеният свят", "Моят дом е моята крепост", "Парице-сестрице", "Доверието", "Какво е да съм гражданин", "Зависимости", "Отесняла дреха", "Преклонена глава сабя не я сече", "За какво се умира днес", "Незавършен герой", "Спомени и още нещо за един малък град".

  • Теми, подсказани от учебника по литература:

"Съвършенството", "Да победиш себе си", "Моят рай и моят ад", "Заповед № 9 "Не лъжи", "Силата на слабия пол", "Приятелството", "Какво бих написал в едно завещание", "Блянове и мечти", "Защо му е на българина да учи на Запад" (по "Криворазбраната цивилизация"), "Европейци сме, ама не съвсем" (по "Бай Ганьо"), "Измислена история на моя народ" (по "Записки по българските въстания"), "Слепотата" (по Й. Йовков), "Личното ми иго", "Моят образ на България" (по Ив. Вазов), "Собствените ми примирения със света" (по Хр. Ботев), "Стихията музика" (по Лилиев), "Модерна приказка за стълбата" (по Хр. Смирненски).

  • Теми, предложени от Държавната агенция за българите в чужбина:

"Българските символи", "Моята родина"*, "България в моите мечти", "Моята България и моят свят", "Българските митове и легенди: нашето наследство в световната съкровищница" и др.

* Най-трудната тема, тъй като няколко ученици стигнаха до извода, че имат две родини, а това е логически и практически невъзможно.

Примерната структура на модулно занятие по БЕЛ "Създаване на есе"

Занятието е структурирано на модулен принцип и е разделено на четири етапа, които се изпълняват в рамките на 5 учебни часа.

Етапи на работа:

І. Подготвителен теоретичен етап:

  • Дефиниране на понятието есе.

  • Изисквания и особености на формата.

  • Обхват - социална, морална, естетическа, психологическа, културна, философска тематика.

  • Познавателна основа - лични наблюдения, впечатления, мисли, натрупани знания и опит.

  • Цел на изложението - изразяване на гледна точка, собствена позиция, свои мисли и чувства.

  • Повод за написване - от съвсем незначителен като моментното вдъхновение до социално значим и граждански ангажиран.

  • Търсено въздействие върху читателя.

  • Изисквания към езика (изискан, образен, асоциативен). Стилистични особености.

  • Комбинацията индивидуален стил + свободна композиция.

  • Критерии за оценка на есе.

  • Примерни есета (добри и лоши текстове).

ІІ. Определяне на тема

  • Анализ на вложения в темата на есето смисъл.

  • Уточняване на тезата.

  • Примерни подходи, идеи, асоциативно мислене.

  • Избор на подходящ композиционен вариант и подреждане на информацията по важност (според представата на пишещия).

  • Съставяне на план (увод, теза, аргументи, извод/и).

  • Подреждането на микротекстовете в есето зависи от комуникативната задача и от предпочитанията на автора.

Етапи І и ІІ се осъществяват под ръководството на учителя в ролята на лектор на етап І и ментор на етап ІІ. Занятието се провежда еднократно в рамките на 3 уч. часа.

ІІІ. Творческо писане

Написването на собствен текст изисква:

  1. Размисъл върху причинно-следствени връзки между факти и явления; съпоставка и/или противопоставяне на факти и явления; привеждане на житейски, исторически и научни примери; избор на цитати, пословици, поговорки.

  2. Събиране на информация по темата.

  3. Написване на текста.

Първоначалните опити за писане на есе се поставят като домашна задача.

ІV. Проверка на изпълнението

  1. Устно представяне на писмения текст пред аудиторията и според изискванията на ораторското изкуство.

  2. Изказване на мнение от учениците в групата относно спазването на изискванията за писане на есе. Забелязани слабости, препоръчителни съвети, провокирани мисли (коментари, дебатиране).

  3. Обобщаване на изказаните мнения и оценка на постижението от страна на учителя в ролята на ментор (за всеки участник).

  4. Домашна работа за учителя - проверка и редактиране при неправилно или неточно формулирана теза; несъответстваща на темата на текста теза; неподходящи аргументи или изводи (изместване на темата); избор на неподходящ композиционен вариант; липсващи смислови или логически връзки; неподходящи изразни средства; неспазени норми на съвременния български книжовен език; стилистични и смислови грешки и препоръки за усъвършенстване на текста.

Продължителността на занятието до т. 3 е в рамките на 2 уч. часа поради малките групи и поставянето на ограничения за обем на съдържанието и времето за представянето му.

Етап ІV има повторителен характер. Следващото творческо занятие е следствие на тематиката на художествените произведения по литература или е базирано на дебат, породен от урок по география или история, а понякога и "отдушник" от задължителната програма (по тема, която никога не е случайна).

Приложение 1 съдържа писмени текстове на ученици от 10. и 11. клас в Българското училище в Хамбург, послужили като база за направените наблюдения. Някои от есетата са наградени в литературен конкурс "Стефан Гечев" на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ).

Технологична прагматика (корпусите като помощно средство)

В тази заключителна част от анализа на работата в смесени групи по български език са включени корпусите на българския език, тъй като анализът на грешките и по-детайлното вглеждане в текстовите компоненти се постига и чрез модерните технологии, които заемат сериозно място в чуждоезиковото обучение. Въпросът е не дали, а кои от тях и как да използваме ние, обучаващите. Относно обучението по български език няма ясна представа доколко технологиите подпомагат учителя за по-ефективен процес на езиково обучение или как учениците използват технологиите в социо-културната си среда.

Компютърната лингвистика използва корпуси отдавна, за да разработва приложения и програми, станали неизменна част от ежедневието - от простите проверки за правопис и автокоригиращите опции на компютъра до сложните програми за машинен превод и езиковите банки. Много от съвременните речници от ново поколение са електронни и съставени на база корпусни данни. Корпусите се прилагат за разграничаване значенията на многозначните думи, откриване на граматични свойства и най-вече за наблюдения върху комбинативните възможности на лексикалните единици. Основната информация за търсената дума се съпътства от примерни изречения от автентични текстове, които представят употребата в реален контекст.

На пазара на чуждоезиковото обучение съществува все по-голям брой учебници и граматики, основани на корпуси. През последните десетилетия броят на корпусите на различни езици, които могат лесно и безплатно да се ползват от всеки потребител на интернет лавинообразно нараства.

В това отношение изучаването на български език е значително ощетено откъм готови продукти, но съставянето на специализиран корпус, съответстваш на нуждите на обучението по БЕЛ не е невъзможна задача. Това не предполага компютри във всяка класна стая и обучение по корпусна лингвистика на учениците. Тук преподавателят е активната страна, а отговорите на въпроси за най-подходяща или правилна дума, фраза, конструкция, лексикална или стилистична грешка са в компютъра.

Следователно обучаващите се могат да извлекат полза от корпусите по три начина:

  • ползвайки готови корпус-базирани продукти за чуждоезиково обучение;

  • ползвайки материали и ресурси, подбрани от учителя на базата на изградени корпуси;

  • изпълнявайки специално съставени от учителя конкорданс-упражнения от собствен или изграден корпус.

Осъществянането на първата възможност изисква творчески колективи и проекти. Втората и третата възможности предполагат учител, компютър, конкорданс инструмент с опция за български език и ентусиазъм.

 

Приложението и ползата от конкордансър в областта на лексикологията може да бъде например свързана с разбиране на съдържанието на твърде широки и абстрактни понятия, илюстриране на явленията многозначност, синонимия и антонимия, изменението на значението при заемките, комбинативните възможности и употребата на думите в контекст. Друг пример е положителната или отрицателна конотация на думите като езиково явление, което системно убягва на изучаващите български зад граница. Каква е "аурата" или "окраската" на прилагателното наивен? Кога е положителна, неутрална и кога отрицателна характеристика за личността?

В областта на синтаксиса - какъв словоред или кой предлог е най-подходящ в дадена конструкция; в морфологичен план - как се комбинират темпорални и модални форми, формите на "ти"- и "ние"-изложението, реализиращи присъщата на есето ориентация към обобщеност на наблюдението; в стилистичен план - техниките за аргументиране, метафоричният потенциал на езика, емоционално-експресивната лексика (поетизми, битовизми, архаизми, турцизми и др.), ролята на ключовите думи, повторенията и т.н.

Отговорите на подобни въпроси се съдържат в текстовете и извличаните от тях колокации. Някои от изброените възможности ще бъдат онагледени по-долу.

Конкордансите като примерни изречения фокусират вниманието върху поведението на определена дума, подчертават нейната "компания", разкриват съдържанието на значението и обхвата на употребата й. Те илюстрират поведението на думата в контекста и в този смисъл допълват стандартния урок като разширяват същестуващите знания за езика с автентични примери.

Типичните грешки при употребата на предлози, представки и наставки, словообразуването и фразеологията (*в май, *обаждам се на телефона, *комуницирам с, *сладкости вм. сладкиши, предвижа/придвижа; *ях вм. ям, *петелченце вм. петле или петленце) постепенно се преодоляват в писмените задачи.

От конкордансите учителят автоматично може да извлече и необходимата лексика за работа по определена тема. Ако ще говорим за море напр. необходими глаголи за движението на водата са разбива, разлива, бушува, пени се, бучи, приижда, приплясва и др., прилагателните за описание на неговите състояния и нюанси - сурово, тихо, гладко като стъкло, безбрежно, надиплено, прозрачно, потръпващо, разлюляно, бляскаво и др. Такива извадки от автентични текстове могат да се включват като "гърнето с идеи" при въвеждането в темата или да съдържат всички термини от новия урок:

Скалите изведнъж почерняха и потръпващата морска зеленика изгуби синия си цвят и заблестя в сребристо.
Пяната доби сиво-синкав цвят и само тук-там оставяше по един перлено бял проблясък върху пясъка.
Топлото море приплясваше лениво.
Вълните никога не оставаха в покой.

Таблица 1. Изречения от собствен литературен корпус към тема за есе "Моето море"

Единственият недостатък на езиковите корпуси е нуждата от съставянето им в достатъчно голям обем, за да се осигури разнообразие от примери и представителност на извадката или да се използват малки специализирани корпуси (напр. журналистически статии за изследване на публицистичния стил; исторически корпус, базиран на понятията от учебника и др.).

Конкордансът - отговор на ученическите затруднения

За да бъде извършена проверка за конотацията на определена дума (наивен) или за нейната употреба, се налага справка със съществуващите корпуси за български език (The Brown Corpus of Bulgarian, БАН), а в случая и със специално съставен корпус от литературни произведения на български език от преподавателя.

Съпоставката на резултатите от търсенето за прилагателното наивен в двата корпус-ресурса показва, че изреченията от литературния корпус по-добре илюстрират употребата на думата, тъй като комбинацията "наивен и глупав" подчертава отрицателния смисъл:

Фиг. 1. Търсене за прил. наивен, The Brown corpus of Bulgarian, БАН

Фиг. 1. Търсене за прил. наивен, The Brown corpus of Bulgarian, БАН

1. Но не бива да се страхуваме, че може да изглеждаме наивни и глупави, от такова нещо никой не бива да се страхува.

Фиг. 2. Търсене в корпус от литературни текстове, съставен от преподавателя

Прилагателното брутален също е проверено в двата корпуса, защото в примерно есе № 2 за зависимостите, компютърните игри са определени като "брутални". Възможна ли е подобна употреба на български?

Фиг. 3. Изречения с ключова дума брутален, The Brown corpus of Bulgarian, БАН

Фиг. 3. Изречения с ключова дума брутален, The Brown corpus of Bulgarian, БАН

В този случай примерите добре разкриват смисъла на прилагателното, а добавените от литературния корпус изречения илюстрират възможните синоними:

2. Защото той пръв открива лицемерието и може да бъде безкрайно жесток.

3. Но ето че към детската илюзия добавих и своя принос за зрелостта - съдба; усещане за неизбежното в нашия жребий; смъртта; съзнанието за ограничения и невъзможности и за това как животът се оказва по-безмилостен, отколкото сме си мислили.

Конкорданс-изреченията и кратки извадки от литературния корпус могат да послужат за въведение в теми като Търпението, Свободата, Самотата.

Фиг. 4. Фигуративна употреба на самота, The Brown corpus of Bulgarian, БАН

Фиг. 4. Фигуративна употреба на самота, The Brown corpus of Bulgarian, БАН

4. Тя се бои от нас, защото ние разрушаваме нейното самоусещане, което стига до крайност в моменти на самота - виж само как стиска вилицата си - това е нейното оръжие срещу нас.

Фиг. 5. Пример за употреба на самота, корпус от литературни текстове

Самотата може да засяда като бучка, да се споделя, да се мрази или обича и следователно предлага безкраен диапазон от възможни състояния.

Примерите разкриват, че въпреки значението, което предполага основно свързване с отрицателни състояния, самота може да променя своя смисъл според думите с които се комбинира и е многопластова и неутрална:

Положителна конотация Отрицателна конотация

приключения, авантюри

самосъхранение

уединение

спокойствие

тишина

време

мъка

мизерия

обида

болка

неразбирателство

пречка

Таблица 2. Комбинативни възможности на самота в литературен корпус

Думата *сладкост (вм. сладкиш) много често се употребява от учениците, вероятно поради сходството й със сладост и типичната наставка -ост за образуване на съществителни имена. Търсенето показа на учениците не толкова правописа, колкото други възможни употреби:

Фиг. 6. Употреба на думата сладкиш, The Brown corpus of Bulgarian, БАН

Фиг. 6. Употреба на думата сладкиш, The Brown corpus of Bulgarian, БАН

Следващото примерно упражнение от областта на стилистиката илюстрира функцията на повторението в текста. Подготовка за писане на есе и въвеждане на тема "Нетърпението":

Фиг. 7. Ключова дума нетърпение, The Brown Corpus of Bulgarian, БАН

Фиг. 7. Ключова дума нетърпение, The Brown Corpus of Bulgarian, БАН

 

Задачи за самостоятелна работа:

Нетърпението

1. Открийте ключовите думи, които внушават основната идея в есето "Нетърпението" на Георги Марков:

"Ти си страшно нетърпелив. Нетърпеливи са твоите чувства, които призовават да бъдат съобщени по-скоро, по-скоро; нетърпеливи са мислите ти, които настояват да си отидат от теб и да срещнат своите приятели и противници, нетърпеливо е тялото ти, което иска доказателства за своето съществуване.

Поради това твоите дела са изопачени от нетърпеливостта. Всичко трябва да стане по-бързо, сякаш времето е твой враг и те преследва безпощадно, сякаш утре сутрин ще настъпи краят на света и ти си пропилял живота си.

......................................................................................................

Ти живееш, за да избухнеш.

Ти не можеш да се приближиш, а тичаш; ти не се изкачваш, ти не се докосваш, ти се втурваш.

Ти си нетърпелив при даването и вземането, бърз като длъжник и като кредитор и това ти отнема мъдростта на спокойствието, мъката на чакането и може би трайността на връзките.

Твоето нетърпение е твоето най-страстно търсене на твоето търпение."

Нетърпението, Г. Марков

2. Кои изреченията точно разкриват основната идея на есето? (възможни са повече верни отговори):

1. Обзема ме досада и не издържам.

2. Искам час по скоро да се отърва.

3. Но позволете ми да ви кажа, че грешите с прибързаните си реакции.

4. Е, мисля, че щом вече проявявам нетърпение, а и искам да продължа, значи съм готова за следващата стъпка, нали?

3. Формулирайте сами и според своето разбиране основната идея на есето.

...................................................................................................

4. Перифразирайте изречението:

И все пак дразни я мисълта, че вътре в нея живее това коравосърдечно чудовище; че чува как пращят клонките и усеща стъпките от копитата в тази задръстена от листа гора, душата; че никога не е напълно доволна, нито напълно спокойна, защото всеки момент звярът може да се размърда.

Всички примерни изречения в упражнението са ексцерпирани от литературния корпус и съответстват на идеята на текста.

 

Заключение

Всеки индивид е мрежа от рефериращи една към друга и взаимосвързани идентичности, които се проявяват в различните жизнени ситуации.

Обучението по БЕЛ акцентира върху ценностите и нормите в индивидуален, колективен и национален план не произволно. Във форматирането на задължителното учебно съдържание са заложени теми, които провокират запознаването с моралните и културни норми на българската нация. Тези теми могат да послужат като регулатори на индивидуалното поведение и "сглобяването" на младата личност за пълноценно включване в живота на обществото.

Познаването на българската национална идентичност предполага запазването и развитието на моралните ценности на българския народ чрез "етическите лостове за въздействие" (Е. Маринова). В настоящата разработка приемаме художествената литература като проекция на културата на една нация и предметите история и география на България за тематичен извор, съдържащ провокации към мисленето, ценностната система и личния избор на индивида, които могат да се превърнат в средство за индиректно възпитание в ръцете на учителя.

Така по пътя към същността на европейската идентичност, основаваща се на баланса и умереността, кооперацията и съгласието и възпитавана в основното училище, бихме могли да поддържаме и "родната" идентичност. Стратегиите за приобщаване към нея изискват индивидуализиращ подход при преподаването на българския език в чуждоезикова среда. Създаването на есе и работата с корпуси са два примера, които дават положителни резултати в обучението на ученици по български език в горен гимназиален курс зад граница.

 

Въпреки определени резултати (учебници, работни тетрадки, тестове), съставени по методиката на Общата европейска езикова рамка, все още няма разработени програми за цялостен цикъл на обучение по българския език като чужд за различни възрасти и за различни цели като фактор в поддържане на стандарти в обучението и изпитите за европейски сертификати.

Създаването на текст, освен с усвоените езикови норми и правила, се свързва с индивидуалното съзнание и манталитета на личността и от това произтича огромното значение на езиковата култура като цяло. Писането на есе е насочено към мисленето, а не към възпроизвеждането. При трансформирането на когнитивните структури в езикови експлицитно се изразява само известна част от когнитивния модел, а другите му части присъстват в имплицитен вид. На тази особеност се базират ефектите на речевото въздействие, които всеки ученик според убежденията си, светоусещането и уменията си насочва по определен начин. Така върху белия лист с думи винаги рисуваме себе си.

Възниква необходимост от културоведски ориентирана методика, насочена не само към системата от функции на феномена език (комуникативна, познавателна, кумулативна, смислооформяща, естетическа, фактична и др.), но и разглеждаща БЕЛ като предмет, който изгражда мирогледа на обучаваните, влияе върху формирането на техния манталитет и на представата им за езиковата картина на света. Такава методика служи като проводник на националната култура и спомага за трансформиране личността на подрастващите, за превръщането й в носител на българската култура.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ

Бакрачева, Байчинска, Савова 2009: Бакрачева, М., Байчинска, Б., Савова, С. Статуси на психосоциална и национална идентичност, ценности и субективно психично благополучие в юношеска възраст. София: АИ "Проф. Марин Дринов", 2009.

Barrett 2001: Barrett, M. The development of national identity: a conceptual analysis and some data from Western European studies. // Development of National, Ethno linguistic and Religious Identities in Children and Adolescents. M. Barrett et al. (eds.). Moscow: Institute of Psychology, Russian Academy of Sciences (IPRAS), 2001, с. 16-58.

Димчев 2010а: Димчев, К. За търсенията в съвременната методика на обучението по български език. // Методика на обучението по български език. Реалности и тенденции. Велико Търново: Знак ’94, 2010.

Димчев 2010б: Димчев, К. Лингвометодически и социокултурни аспекти на езиковото обучение. // Димчев, К. Езикознание. Езиково обучение. Методика на езиковото обучение. София: БУЛВЕСТ 2000, 2010.

Kachru 1999: Kachru, Y. Culture, context and writing. Culture in Second Language Teaching and Learning. Cambridge, 1999.

Карагьозова 2007: Карагьозова, С. Субективност, оценка и идиолект. Шумен: Litermedia, 2007.

Кенарова, Кенарова 2000: Кенарова, К., Кенарова, М. Есето. Един опит, без който не можем. София, 2000.

Korsgaard 2009: Korsgaard, C. Self-constitution. Agency, Identity and Integrity. New York: Oxford University Press, 2009.

Маринова, Миков, Неделчева и др. 2010: Маринова, Е., Миков, И., Неделчева, Т., Петрова, Е., Станков, Д. Морал и национална идентичност. В. Търново: Фабер, 2010.

Phinney 2000: Phinney, J. Identity formation across cultures: The interaction of personal, societal, and historical change. Human Development, 43, 2000, 27-31.

Стаменов, Димитрова, Алмалех 2004: Стаменов, М., Димитрова, Ст., Алмалех, М. Език и манталитет. София: Военно издателство, 2004.

The Brown Corpus 2015: The Brown Corpus of Bulgarian. // ИБЕ - Секция по компютърна лингвистика <http://dcl.bas.bg/cgi-bin/concord.pl> (26.08.2016).

 

 

 

Приложение 1: Примерни ученически есета

№ 1. Съпоставката е неизбежна (авторски текст, поощрителна награда, ДАБЧ)

Когато българин попадне в чужбина, задължително започва да прави сравнения.

За да опишем германците, трябва да прекосим цяла Германия, защото на тази огромна територия съжителстват съвършено различни типове.

Ако съберем хората от бившата Източна Германия, баварците, ходещи на църква в неделя, с поддържани къщи и външен вид и добавим високотехнологичните северняци, ще се получи интересна мозайка, само с една малка част от която българите си приличат.

Освен това има няколко особености на немския характер, които Германия внася като свой стил в модерния свят. Германците са спокойни хора.

Те са точни, пресметливи и пестеливи. Те изработват почасов или поминутен график за своите ангажименти, а ваканциите си планират около година по-рано. Държат много на външния си вид. Обикновено сами си плащат сметката. А покана за вечеря вкъщи получаваш по изключение. Учат и говорят по няколко чужди езика, използват ума и въображението си с размах (нашата гледна точка е от Хамбург).

Това е стилът на севера и той е различен от този на другите народи, особено южните.

Българите също имат няколко прочути качества, с които биха могли да представят себе си. Те са информирани, работливи и любознателни. Най-много любов и старание влагат в семейството, в отглеждането и възпитанието на децата. Обичат приятелите и непринуденото поведение. Това е положителната ни оценка. Но сме и не особено свободомислещи, не особено солидарни.

Това е стилът на юга и той е различен от този на другите народи, особено северните.

Все пак има една основна прилика между гражданите на тези два народа. Представлявайки двете крайности, те комплектоват универсалния европеец или гражданин на света.

Затова може би най-много двата народа си приличат по младите хора, които променят традициите. Те живеят мобилно, имат схващания, знания и умения, които ги развиват като хора с общо бъдеще. Следователно, ако обобщим положителните качества на двата народа и благосклонно погледнем на характерните им особености, то ще получим един универсален образ на европееца. Работлив. Работещ в екип. Съпричастен. Нестандартен. Информиран. Свободомислещ. Уважителен. Положително мислещ. Любознателен. Отговорен. Не завиждащ. Принципен и последователен.

Можем да го наречем модерен европейски или глобален модел.

Ние все още сме българи, но живеем в Европа и се променяме.

Петър, 11. клас, ниво С2

№ 2. Мадарският конник (авторски текст, поощрителна награда за 2013 г., ДАБЧ)

Обгражда ме една великолепна природна сцена. От едната ми страна се открояват запазените основи на Голямата базилика в първата българска столица Плиска. Там потъвам във времето на цар Борис. Като погледна на другата страна, преминавам в Златния век на цар Симеон, в столицата Преслав - Златният град! Моето пътешествие във вековете ме води само на няколко километра от двете бивши български столици, в култовия център на първите български ханове - Мадара! Там съм заобиколена от огромни отвесни сиви каменни стени, издигащи се импозантно в небето както една магическа крепост. Вниманието ми е привлечено само от едно нещо. В средата на една скала съзирам великолепен конник. Водена от някаква магнетична сила, се приближавам до този фантастичен барелеф. Възторжена го гледам и потъвам в мечтите си.

Времето е мрачно и тъмно. Зловещо тропат дъждовните капки по покривите на къщите и по земята. Те падат от дни наред като копия от една страшна бран. Листата на красивите цветя са си изгубили цвета и са виснали, дърветата са обрулени, а вятърът крещи. Калната земя пропада под всяка стъпка сякаш иска да глътне всяко нещо, което я докосва. Слънцето се мъчи да пробие през облаците, но без успех. Мрачината се издига зловещо над столицата и я обвива с тъмна сянка. Градът изглежда необитаем и никаква човешка душа не се показва навън. Жените и децата са се скрили по домовете си и чакат нетърпеливо своите съпрузи и бащи да се върнат скоро живи и здрави у дома.

Погледът полита извън градските стени, където се открива една потресаваща гледка. Бият се срещу врага млади и стари, силни, слаби и ранени, бащи, синове, съпрузи и старци, смели и патриотични българи само с една мечта, да се върнат скоро при любящото си семейство в една могъща България!

Напрежението в царския дворец е все по-голямо. От секунда на секунда битката става все по-страшна. Храбрите мъже се бият до последен дъх, оръжията намаляват, живите са изтощени, а времето става все по-лошо. Ханът с огромна мъка вижда накъде отива тази до скоро силна държава.

Същата нощ в един много неспокоен сън ханът усеща тих и нежен, ясен глас. Глас, който никога няма да забрави.

Чувството на безпомощност в трудната военна ситуация и безграничната воля да освободи народа си не му дават покой. Внимателно, никой да не го усети, облечен във владетелската роба, с рог в ръката и колчан стрели на гърба, яхва коня си и придружаван от кучето излиза извън царското имение. Бурята се усилва всеки миг. С големи усилия преминава градската стена. Страшна, неописуема болка го пробожда в сърцето, когато забелязва труповете на храбрите си войници, непогребани и неоплакани от семействата си. Полудял от скръб и яд, носейки се на бяло-светещ кон, той стига до мястото от съня си - малка долина, обиколена от гигантски тъмни скали, които образуват нещо като крепост. Дъждовните капки барабанят по скалите и падат като копия на земята, невъзможно е ханът да чуе или да види нещо. Изведнъж кучето залайва силно, конят се повдига, изцвилва и гъстите светкавици осветляват околността. Тогава синът на първия хан на България вижда лъва в устремен скок срещу него. Вдига копие и го забива в него. Животното се срива бездиханно. В този миг силна светлина заслепява героя и когато той отново отваря очи в ръка държи окървавеното копие, изправен на празното бойно поле.

Слънцето изгря над целия град, цветята цъфнаха, нямаше нито един облак, а хората бяха облекли най-хубавите си дрехи, излезли навън, за да празнуват с радост победата на Тервел над Византия. Оживелите мъже се бяха върнали при семействата си, а тия, които загинаха за България, останаха в паметта на своята държава.

Вълшебната светлина извая битката между Тервел и византийския лъв завинаги върху една от тия скали, превръщайки разкошната природа в исторически паметник. След смъртта на героя барелефът препращаше спомен за неговото величие, за бог Тангра, помогнал на Тервел в битката, и припомняше за родоначалника Аспарух.

Наслаждавайки се цял ден на Мадарския конник, преди да продължа пътя си от Шумен до морето, аз преживях с прадедите си част от нашата история, започнала преди повече от тринадесет века.

Емилия Станева, 10. клас, С1

№ 3. България - каквато я обичам (ІІІ награда, ДАБЧ)

Въпреки че за света България е малка и непозната, аз я обичам, защото е моя! Обичам и се гордея с древната й и бурна история, защото малко народи имат такава - от 681 година до 21. век със същото име, което Аспарух й е дал. През вековете са се раждали българи като Паисий и Левски. Обичам и българският език, защото е мелодичен и богат, защото е рядък. Обичам българските традиции, които са се запазили въпреки турското робство и са достигнали днес до мен.

Обичам още повече България заради семейството си, заради природата, заради истинските приятели и добрите хора, заради вкусните гозби, заради празниците и заради великите българи, оставили имената си в световната култура и спорт.

В България познавам само работливи, гостоприемни и емоционални хора, с които можем да споделяме и да си помагаме. Всички те живеят и се трудят за децата си. И макар да казват, че животът е труден - не са емигрирали. С тях обикаляме България и се радваме на нейната красота. Толкова много са непознатите за мен пещери, планински водопади, малки реки, величествени скали, пъстри цветя, че нямам търпение да имам ваканция и да открия следващото кътче от райската ни градина. За мен България е като съкровищница, кoятo децата отварят и oткриват всеки ден.

Родителите са ме учили да уважавам това, което имам. Татко казва, че камъкът си тежи на мястото, а мама - че българите не познават родината си и затова са готови лесно да я напуснат. Аз съм живяла 11 от моите 15 години в Германия, но знам, че родината ми е специално място, което малко хора познават. Радвам се, че избрахме да се върнем в България, за да имам това, което обичам и ми липсва в чужбина. Много мои приятели напуснаха Англия, Австрия и Германия - места, които са подредени и чисти, но където си вечно чужд, различен и доста самотен, каквото и да правиш. Аз искам да съм с близките си, да живея в къщата, която е мой дом и много ми харесва, защото сме я построили сами, да садя цветя в градината и да имам куче на двора.

България е такава, каквато я обичам. Искам да я направя и по-хубава - чиста и неизоставена. Искам да уча там, защото пиша най-красиво и съвсем правилно на кирилица. Искам да рисувам, пея, свиря с български учители, които са всеотдайни към своите ученици, баба и дядо да не тъгуват за мен, защото живеят заради нас - да ни помагат и да ни се радват. Искам да съм заобиколена от всеотдайни хора.

Затова мечтая българите навсякъде по света да се обединят и с желание да променят това, което не им харесва в България, а не всички да се опитват да я напуснат. Иначе ние, децата, ще сме все далеч от това, което обичаме.

Ела, 10. клас, ниво С2

№ 4. Колелото на времето

Всеки ден ставаме, отиваме на училище, прибираме се, смачкани и уморени, пишем си домашните и лягаме да спим. Всеки ден едно и също.

Минаваме покрай шарени плакати, показващи веселби, нови филми, книги, панаири и още толкова хубави неща, които сигурно няма да посетим. Къде ни изчезна времето? Защо на 16 вече съм по-уморена и имам по-малко свободно време от родителите си?

Светът, в който живеем, с всеки ден става по-бърз и по-забързан. Индустриите и фирмите се конкурират кой е по-бърз и по-евтин. Конкуренцията не само между тях, но и между работниците непрекъснато расте. Малко са работните места, а хората - много. За да си успяващ, трябва да си по-бърз, по-добър и по-умен от останалите. Затова вече в училище ни товарят - с домашни, с дълги дни - като възрастните.

И като сивите мъже в романа "Момо" на Михаил Енде, училището, индустрията и обществото ни "изпушва" времето.

Не би ли трябвало ученическото време да е най-приятното и свободно време в живота ни? Не е ли сега времето да се развиват таланти и интереси? Вместо да имаме време да опитваме и да грешим, ние все по-бързо трябва да взимаме правилните решения и да се специализираме за бъдещия си живот.

Формулата "Времето е пари" управлява всичко. Аз съм една от малкото в моя клас, която има повече от едно хоби и то само защото имам бърз транспорт! За преобладаващата част от учениците задачите в училище са много и времето малко. Сивите мъже искат да ни направят като тях, преди да развием интересите си и да отрием собствената си идентичност.

Но въпреки и може би заради липсващото време, повече ценим свободните си дни и ваканциите. Но да не забравяме защо учим сега - за да имаме време по-късно в зрелия ни живот. Да знаем как да използваме и ценим свободата и времето си, което ни помага да побеждаваме Сивите мъже, точно като Момо.

Елена, 10. клас, ниво С1

№ 5. Хъшовете - мъченици и герои

Хъшовете са българи родолюбци, които през 19. век напускат поробената си родина, за да се включат в чети срещу турците.

Иван Вазов точно описва тежката им съдба. Те са представени като мъченици, немили на никого. "Героите сега бяха кокошари", посочва Вазов за тези героични мъже, които са единствено щастливи в битките. Те са бедни и дрипави, бездомни, далече от родината си. Румънците не ги посрещат с отворени обятия, а названието българин използват като обида. Тъжната и негостоприемна картина на влашките улици и единствената малка надежда - светлината в прозореца на кръчмата е описана така: "Нощта беше влажна и мрачна и браилските улици пустееха... само едно малко прозорче светеше още...".

По мое мнение хъшовете са нещастници, затворници в чуждата страна. Заради силното си родолюбие оставят всичко, което им е свидно в отечеството си, и тръгват, за да направят своята саможертва в битката срещу турците и в името на свободата. Измъчват ги глад и студ, носталгия и самота. Налага им се нарочно да "ядосват полицията", за да отидат в затвора, където поне има храна и покрив над главите им.

Тези величествени и героични образи от българското минало са част от историческата памет. Те са сенки от миналото, въплътили идеализма, саможертвената готовност и патриотичното чувство на една възрожденска епоха.

Михаил, 10. клас, С2

№ 6. Селото

Понякога ми се иска да си хвана шапката, както се казва, да избягам от шумния град и да се кача на някоя планина. Там светът е друг. Планината е останала почти непокътната от нашата крайно европеизирана действителност на 21. век. Тя носи духа на нашите предци, крие под корените на дърветата позабравения вик "ура", дава усещането за покой и величествена сила, застинала по вечно снежните върхове. И там, някъде между релефите на планината, се гушат малки селца с по пет-шест къщи, останали като че ли от по-миналия век, когато между тях са се вили дълги хорà. Десетки гайди и кавали са огласяли хълмовете навред, понасяйки божествената си песен към небесата. Тази песен е попила във вековните стени на порутените къщи. И досега, като погледнеш към малките села - те пеят ли, пеят.

Селото, останало открай време символ на трудолюбие и сигурност, на родови ценности и изконни традиции, на всичко наше, народно. Селото ни носи спокойствие, мирише на зеленина и китни цветя и оставя спомена за птича песен и дядови приказки. Обичам да се потапям в тази най-българска атмосфера.

Има едно място, където ходя всяка година с приятели - водопадът "Скакавица". Мястото е специално. Като стъпиш там, знаеш, че по-велико нещо от майката природа няма. И нито пари, нито слава, нито световни богатства и научни постижения, нищо не е достойно пред величествения водопад и зелените красоти покрай него. Там се чувстваш колкото малък и незначителен, толкова и голям и важен, защото знаеш, че ставаш част от нещо велико и истинско. Там всяка сутрин баба Севда минава със стадото кози. Тя живее в близкото малко родопско селце, в една от петте останали къщи. Както характерът, така и сърцето на баба Севда са запазили чистотата и простотата на миналите времена. Любовта й към козите, селото и водопада е безгранична. Някакси в нейната компания преоткривам смисъла на съществуването си, променям нагласата си към света, потапям се в корените си на българския си род и се влюбвам в неговата красота. Влюбвам се в планината и селото, и в тази българска баба. И вече ми е тихо.

Посвещавам този текст на баба Севда - една истинска българка, селска българка.

Глория, 11. клас, ниво С2

№ 7. "Всичко българско и родно любя, тача и милея"

Има много причини да съм горд, че имам български корени. България е държава с над 1300-годишна история, държава, управлявана от велики владетели и притежаваща славно минало.

От перото на двамата гениални българи, Кирил и Методий, се е родила славянската писменост, която се използва от много славянски народи и днес.

България е била могъща държава, граничеща с три морета, държава с красиви дворци и крепости, които в днешни дни привличат хиляди туристи.

В миналото й има много славни моменти, но и мрачни дни. Близо петстотин години живот в изолация от света и мъчения, и все пак езикът и традициите са се запазили. Мнозина храбри българи са дали живота си в името на свободна България.

Даниел, 10. клас, ниво В2

№ 8. Самотата

Самотата е чувство, което можем да изпитаме във всеки един момент от своя живот. Човек в ежедневието си се разочарова и отчайва по много причини и тогава Тя - желана или не - нахлува в нашия живот. Самотни можем да се почувстваме дори със спомените от миналото. Случилото се някога, прекрасно и неповторимо, вече липсва и те кара да се чувстваш по-самотен от всякога в реалността. Така самотата става твоето бягство от живота, бягство от утрешния ден. Заблудата, че нищо лошо няма да ти се случи, ако се отдръпнеш и уединиш, поражда един нов живот вътре в самите нас. Понякога това не е толкова лошо, защото дава възможност да опознаем себе си, да творим и създаваме планове за ново бъдеще. Но за жалост, самотата не напуска така лесно хората, попаднали в нейния плен. Тя се стреми да ги впримчи по-здраво, защото те са нейната храна, заради тях Тя съществува. Аз мисля, че любовта е искрата, която ще разпали пламъчето за живот във всеки самотен човек. Тя ще го накара да разбере, че оттеглил се в своя свят, съставен от една единица личност, човекът е направил по-лесния, но не и по-добрия избор за себе си. Успее ли човек да постигне обичта на друг човек, вътре в сърцето му ще грейне светлина, която ще прогони миналото и ще възвърне душата му към света на настоящето - истинския, трудния, но несамотен свят на любов и мир със себе си и тези, които те заобикалят. За да не позволи на самотата да го оплете в мрежите си, човек трябва да бъде силен, да не се предава и да продължава да търси нови предизвикателства.

Ако всеки един от нас дарява другите с добротата на сърцето си или помага любовта и радостта да изпълнят всяко детско сърце, лишено от мечти, то тогава самотата би се стопила като свещ в парещия огън на щастието.

 

№ 9. Съвършенството

Съвършенство! Едно понятие, превърнато в идеал и блян за хората. Ако то бъде наложено като норма, към която трябва всички да се придържат, то кой ще определя дали тя е достигната и къде са границите на човешката намеса в това, което природата е решила да създаде? Питам се кой, защото според мен съвършени хора няма. Имало е и ще има хора гениални, талантливи, но това съвсем не означава съвършени. В днешно време царува една идея за криворазбрано съвършенство, постигнато с намесата на добри пластични хирурзи. Променяме външния си вид и смятаме, че вече сме перфектни и съвършени. Дори само това мислене отново ни връща към изходна позиция несъвършени, защото красотата и съвършенството са симбиоза между това, което е вътре в нас и външния ни вид. Хармонията на дух, характер и тяло се гради и поддържа цял живот. Природата ни е създала определено несъвършени и днес е най-лесно да се устремим към придобиването на по-завършен и перфектен външен вид. Това не означава, че ще станем истински по-красиви, но по този път могат да тръгнат онези, които считат външната красота за своя еволюция и надмогване на природата. Аз не мисля, че е необходимо съвършенството да бъде налагано като норма, защото именно различията между хората, различното излъчване, качества и интелект движат живота ни напред. Нека не създаваме норми, които нарушават естествения ни ритъм на живот, а се придържаме към онези, които наричаме морални.

Деница, 11. клас, ниво С2

 

 

© Илина Дойкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.08.2016, № 8 (201)