|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЩУРО НЕЩО Е НАДЕЖДАТАГергана Янинска Скоро си говорих с една приятелка, която вярва в прераждането (или по-скоро й се иска да вярва). Тя надълго и нашироко ми разправяше как щяла да се прероди в ХХІІ век и какъв прекрасен живот щяла да има. Тип бездарен фантастичен роман. Мисля си: защо всички смятат, че ще се преродят в бъдещето? Защото времето тече в една посока? Ами, ако не тече? Ако просто си съществува? Това ще значи, че можеш да се преродиш както в бъдещето, така и в миналото... Представи си, че се преродиш в средните векове сред невежество и мизерия... А, не, мерси! То сигурно затова не помним предишния си живот. Може би сме живели в бъдещето!?
© Гергана Янинска |