Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАКАЧЛИВКО
web
Тръгнало козлето Саша
след пастира си на паша.
В настроение добро,
припкало на воля то.
На поляната зелена,
сред цветенцата засмени,
тичал Саша - скок, подскок,
чак до бистрия поток.
Но пастирът му засмен,
вече много уморен,
сянка мъничка съзрял,
сладко-сладичко заспал.
Саша бързо приближил,
тихо, леко го обиколил
и с рогцето остро... живо,
боднал го игриво, закачливо.
Скокнал младият ерген
и сънлив, и умилен
Саша с обич той погалил,
благодарен го похвалил.
© Гергана Асенова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.06.2019, № 6 (235)
|