ЗАЙКО НА РАЗХОДКА

web

Тръгнал Зайо на разходка
с бавна, сутрешна походка.
Слънцето усмихнато изгряло,
славейчето сладичко запяло.

Мир царувал във душата,
ведро му помахвали житата.
Той вървял, вървял, вървял...
После песничка запял...

Неусетно стигнал Зайко
зеленчукова градинка малка.
Зеле, моркови безчет
пръснати били навред.

Поогледал Зайко любопитно -
нямало в селцето китно
кой да охранява зеленчука -
всички - мислел - са заети тука.

Хоп - в градината подскочил
за закуска зеленчук да набере.
Но изневиделица изскочил
страшният пазач на китното селце.

Сърчицето Зайково страхливо
свило се от страх завчас
и побягнал бързо, живо
беличкият ни юнак тогаз.

Всички го нарекли бързоходко,
с дълги, странни, пухкави уши.
Свършила неделната разходка
и останал гладен той - уви!