Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТЪМНО
web
Някъде едни
счупени седалки
в един прашен театър
тъгуват за нас
без нас
и една проститутка
една от многото
твои любими
продава маски
без връзки
да си видим лицата
Нали сме актьори
и само на тъмно
сме ние
и се обичаме
и си стискаме ръцете
да влезе прах
под ноктите
За помен.
© Габриела Маринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.03.2017, № 3 (208)
|