НЕ ИСКАМ НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ МЛАДОСТТА СИ

web

деветнадесет години по-късно

Не искам нищо повече от младостта си,
освен да бъде търсен дом от слънцето
във дните,
а нощите ѝ да са южно вино
и поезия.

Да бъдат стиховете ѝ пътуване по думите отвътре.
И на вода течаща ритъма да следват.
И тишина да бъдат,
пред славея щастливо се предала.
Да търсят повече от разума - сърцето.

Една жена, самоизваяла се
от коприната на моите сънища,
да ги напусне,
пред мене стъпките си парещи да спре,
да ме окичи с пламналата своя роза
и тази роза, с корени в кръвта ми,
да е все разлистена.
Да ме обгърне в крехката постеля
на своя тайнствен аромат,
извиращ от дълбоката ѝ женска тайна -
Дете да бъде
и да бъде Майка.

Не искам нищо повече от младостта си,
освен в обувките си да ме пусне вятърът.
И в лудостта си да разбиваме морето.
Във седемте синеещи очи на Рила
очите си да къпя -
за красотата да са вечно чисти.
Към хоризонтите да тичам жаден,
а щом предела си повярвам, че достигам -
врата открехната да ме очаква.

Не искам нищо повече от младостта си!