САМОУБИЙЦА
(Поема)

web | Жената - грешната и святата

Среднощ е. Тя още е будна.
Печално, замислено бди,
В небето с хармония чудна
Блещукат безбройни звезди.

Луната вълшебно пак плува.
Тъй бледна е... сякаш без мощ...
И нежно момата милува,
Милувка последна в таз нощ.

Затихнала вред е земята,
Упоена в сънен балсам.
Тя стана с вълнение в душата,
Прозореца отвори едвам.

Кат нощно видение стана
В потайно-среднощния час,
И дълго тъй време остана
- все мрачна и няма в захлас.

Унесена цяла дълбоко
В забрава тя нещо шепти,
А после веч ясно, високо
Гласът й с вълнение трепти:

"Нещастна! Навеки последна
Надежда се вече разби...
Тук бурята с сила победна
Духа ми поривен уби.

Безсилна се чувствам да водя
В живота свирепа борба,
В мрак, ужас и подлост да бродя
С тази черна, злокобна съдба.

О, призраци кървави, страшни!
Не стряска ме вашия вид,
Ни мъките вечни, ужасни
В задгробния пъклен аид.

Но... сбогом, пориви младежки!
Полети в мир чуден свет?...
И вие, желания лудешки,
И вие, разбити мечти!...

О, сбогом, природо... теб шъпна...
Ти само за мене скърби!..."
В миг смело назад се отдръпна
И нож в гърди си заби.

Тъжовно бледнее луната,
Звездите трепливи блестят,
Гробовна е вред тишината,
Вълшебно се феи вестят.

Те нежно момата милуват,
- Разплитат й дълга коса
И в гордо я чело целуват,
Опръскано с кръвна роса.

Зората явява се вече.
Тя мъртва сред кърви лежи,
Луната отплува далече,
Тъй бледна, че сякаш тъжи...

© Екатерина Ненчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2018
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019