Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web | Жената - грешната и святата
Самотна и печална, чаках аз луната;
Дано с лъчите си сребристи, ясни
Да сгрее ми душата,
От черен мрак да я изясне.
И късно, в полунощ, тя, бледна, равнодушна
Яви се на небето сред звездите:
Но тъй спокойна и бездушна,
Не сгря ми, друже, тя гърдите!
Ах, не за мене веч луната тука грее;
Ни там за тебе в оня край далечни!
И вече няма тя да сгрее
Нас двама, друже мой, сърдечний...
© Екатерина Ненчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.09.2018
Жената - грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на ХХ век. Съст. Албена Вачева. Второ допълнено издание. Варна: LiterNet, 2018-2019
|