Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
понякога съм толкова самотен
че усещам тишината
като болка
камъче което ти убива
ще го махнеш после
нека си стои (за малко)
ала свикваш
ставате си близки
то се впива -
даже чувстваш липса без обувки
след това пробива
и създава рана
вече стъпваш криво
раната голяма
трябва да се махне
чуваш се да казваш
трябва да се махне…
трябва да се махне чуваш ги да казват
трябва да се махне или ще е късно
понякога съм толкова самотен
че усещам тишината
като болка
камъче което те убива
© Драгомир Димитров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.03.2019, № 3 (232)
|