МЕСАРСКИ МАГАЗИН

Драгомир Димитров

web

Георги имаше месарски магазин. Всяка сутрин, още по тъмно, той вървеше към наподобяващата барака, едва покриваща изискванията за такава дейност, месарница. Изваждаше връзката с ключове - всичките едни и същи - и нервно опитваше един по един, докато не намери правилния. После се захващаше за работа.

Улица "Клопка", където беше разположен магазинът, а и самият квартал, си бяха спечелили славата на бедняшки район. При Георги често идваха самотни майки с деца, възрастни хора, дето си нямаха никого, и бездомници, късно вечер, искайки малко от „бракуваното“. В интерес на истината той такова нямаше. Колкото и малко да успееше да продаде през деня - другото всичко раздаваше. Не отказваше на никого и винаги преди да затвори го приближаваше някой нов човечец, търсещ помощ. Самият Георги носеше вкъщи на двете си деца - за тях пазеше най-доброто.
Интересно беше, че на витрината винаги имаше прясна стока: вратни пържоли, бут, език; Едни се чудеха как в такъв пропаднал магазин не замириса дори веднъж на мърша и откъде намираше Георги пари, при този нисък оборот, да поръчва всяка вечер. Други пък се шегуваха, че сигурно зад касата гледа животни. Както и да е.

Беше се стъмнило. Мъжът тъкмо беше запалил цигара, след изпушването на която се канеше да затвори магазина. След няколко продължителни дръпвания я притисна в ламаринения перваз на един от прозорците и я хвърли встрани. Обърна се и започна да търси из букета от ключове.

- Момче... прощавай, момче! - извика зад него една запъхтяна бабичка.

Георги надникна и видя приведената от бързане жена да му маха с 5 лева в ръката:

- Моля ти се, моето момче... дай ми за тия пари нещо - примоли му се бабата. - Дойдоха си внуците от чужбина... трябва да ги посрещна с нещо!

Георги се усмихна:

- Не ти ща парите, влез.

- Амаа, как така? Не може то тъй! - възмущаваше се, докато влизаше, жената, но в очите й грейна радост.

- Хайде, хайде, ела отзад - Георги дръпна завесата и я покани с жест.

Изненада бе за децата му, когато двама полицаи го изведоха с белезници идната сутрин.

Бабата така и не се прибра.

Магазинът не отвори цял ден. Отпред виеха сирените на няколко патрулки.

За пръв път замириса на мърша.

© Драгомир Димитров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2017, № 11 (216)