ПОТУРИ

web

На дядо ми потурите висят,
прострени от терасата на блока.
И капят: кап-кап-кап!
върху главите ни зелени.
И бозови, и бозови. Ъхъ!
На дядо ми потурите висят.
Обесих ги за удоволствие.
Със дъното надолу. "Олеле!"
каква невиждана дълбочина
е крило нашто минало.
Отчаяни крещят комшиите.
Комшийките въздишат и въртят очи.
Но де го, де го, дегооох!
Само това тъй жалостиво:
кап-кап. Кап-ище от шаяк,
което се раз-кап-ва.
О, родна пръст,
която си изпила дядо.
Която тесат стрини, були
и мъжкото му рало още търсят.
Но късно, твърде късно е.
Кръвта на дядо ми тече.
Тече от шаяка, тече отвсякъде.
И блокът е прогизнал до основи.
Ще вземем да си остъклим терасите.