|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПИЯНСТВАТА НИ
web
Една бъклица вино, изпита под прохладната сянка на върбите, край шумливата кристална речка, прави да забравиш робството; един гивеч, изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки и изяден на тревата под надвисналите клони, през които се гледа високото синьо небе, е едно царство...
(Ив. Вазов)
На чардака под асмите
сърбам си чорба от зеле
и хортувам с бяла Рада,
къпана в геран сред двора.
Потна-потна я опипвам,
чак ума докле ми зайде.
После идва със сърмите
дядо Петко червенушко,
отлежал в избата-тайник,
дето крила е хайдути.
И подир апостол някой
като комка го раздавал
наший род да опиянчи
с кървава напивка свята.
А фитилът е канелка
с тънка струйчица пенлива.
Палвай го и хай в балкана!
Десет деня да лудуваш
с мисълта, че имаш царство.
(Горко на рая препила!)
После кърви ще повръща
с махмурлука на събуден.
Тъй до сетното пиянство,
дето се избистря днеска.
Пълни тъпани, ушите:
дум-дум! Бият и събират
цяло село на мегдана,
на мегдана, на хорото.
До момите, до момците
накървен мустака суча.
Сущий змей съм се разпалил,
та кога въстане робът,
прислонил се под софрата,
да си найда и аз гробът.
© Божидар Богданов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.12.2018, № 12 (229)
Други публикации:
Божидар Богданов. Българско народностно тяло. София: Образование, 1997.
Божидар Богданов. Българско народностно тяло. Велико Търново: Фабер, 2018.
|