ЕДИНСТВЕНАТА БЪЛГАРИЯ

web

По жътва е и класове узрели
очакват сърпа на гласа.
Тук поетите от години вършеят
осили и плява из мъртви села.

Върви пейзажът със този замах,
пристъпват класове на пръсти.
Ил свобода, ил хляб избрах;
не зная в що тук да се кръстя.

Цяла събота жъна из мътните
жътви и митове стари,
а в неделя надигат се мъртвите
Автори на България.

Никой, нищо - проклина си Ботйов,
Дядо Вазов кади и прикажда.
Друг ще пусне петлите на покрива
да ни будят из призрачни стаи.

Няма нищо, то нищо, родино:
нищета, ни-щета, ни щета.
Ти си цяла: поезия, минало,
фотокопия, огън изтлял.

Тъй си мрем по родини изчезнали,
дето в книгите, дето в букварите...
С огнени букви извезана,
само ТАМ ни очаква България.