Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Юни  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗА "СОФИЙСКИ МАГЬОСНИЦИ" ОТ МАРТИН КОЛЕВ

Атанас Родозов

web

Дебютният роман на Мартин Колев - "Софийски магьосници", жанрово може да бъде определен като "фентъзи", което в своята същност е експеримент; не са много младите български автори, които с готовност стартират творческия си път в жанр, не дотолкова популярен в пределите на родината. Основно се залага на тривиални, реалистични теми, а като цяло фикционалната литература остава някъде в периферията на творческите им търсения. Заглавието на романа изцяло отговаря на съдържателната му същност, но от своя страна точно това директно, озадачаващо и не дотам сериозно звучащо прозвище донесе и не малко негативи, особено в интернет пространството1. За интереса към четивото спомага и брилянтно оформената корица, дело на Исмаил Инджеоглу.

Редица читатели и наблюдатели на случващото се в литературата споделят мнението, че "Софийски магьосници" е резултат от интереса на младия автор към световни бестселъри, сред които поредицата за младия магьосник Хари Потър, творчеството на Сергей Лукяненко, Стефани Майер, дори Карлос Руис Сафон; на места връзката с определени писателски почерци е повече от очевидна: "носеше очила с кръгли рамки... на челото му се открои белег във форма на светкавица..." (с. 30). Освен тази директна отпратка към романите (и последвалите екранизации) на Джоан Роулинг за Хари Потър (чийто белег на челото в същата форма е символ на победата му над злия магьосник Волдемор), има и множество други прилики, които предразполагат в по-голяма степен посегналият към четивото да направи сам за себе си аналогии...

Наред с приказния, фантастичния елемент в книгата присъстват и градски, реално съществуващи топоси. Назовани са поименно софийски квартали (Обеля, Младост, Надежда...) и по този начин читателят може да открие собственото си местонахождение; преобладаващите места на действието не са изцяло плод на въображението на автора или намиращи се в пределите на други, далечни страни. Разгледани са и проблеми, с които софиянецът ежедневно се сблъсква: нежеланието да се заплаща по-скъп билет за градския транспорт, конфронтациите между контрольорите и нередовните пътници, стараещи се да "минат гратис", всякакъв тип битовизми, крясъци, засиленият уличен трафик и прочие. Точно тези описани в романа реални ситуации го правят също близък до читателя, той може да открие собствената си история вътре. Заедно с това в книгата стоят имената на улици, родени от творческия талант на младия автор: улица "Лъжовна", "Шесто кьоше", "Грозноградска", "Вироглава" и т.н.; реално и фикционално са в постоянен сблъсък помежду си.

Творбата впечатлява с добрия, класически стил на писане, както и с интелигентния начин на поднасяне на историята. Това я прави лесно адаптивна към всякакъв тип читателска аудитория, но същевременно с това фабулата не е от най-оригиналните в жанра; конфликтите между доброто и злото, дилемата към коя от двете фракции да се присъедини новопробуденият магьосник Бриян, предизвестеният "хепиенд" и победата на доброто над злото. Въпреки това увлекателността не е по-малка и държи в напрежение до последната страница; заложени са неочаквани развръзки и обрати.

От друга страна, на "Софийски магьосници" би могла да се придаде и педагогична, възпитателна функция. Във финала, най-видните представители на двете фракции, постоянно враждуващи помежду си - Свилен (зорник) и Ванина (здрачник) изглаждат противоречията си и се събират, заживявайки щастливо. Любовта в този случай побеждава, унищожено е и злото, при все че персонажите нееднократно са поставяни пред дилема кое от двете да се превърне в техен приоритет - доброто или злото. Тя (любовта) надделява и над пороците, родени от забързаността на живота днес: родителите на Бриян заявяват, че ще продължат напред заедно, в името на стабилността и просперитета на семейството - това е представено под формата на "най-ценния" подарък за него: собственоръчно написаната от тях картичка с пожелание за бързото му оздравяване. Не без значение е и фигурата на магьосника Саабир, дошъл в България от арабска страна (Дубай) и приятелското отношение, което протагонистите изпитват към него; в този случай може да се направи аналогия и с (не)толерантността на българското общество към представители на различни религиозни, културни и социални групи.

Романът на Мартин Колев (появил се на книжния пазар след сборниците му с разкази "Микро" и "Кучето на терасата"), наред с цялата си приказност, разгръща редица актуални теми и въпроси, с които се сблъсква ежедневно всеки човек в България (и по света). Той може да бъде четен както като приказка, така и като история, в която всеки може да открие частица от собствената си такава. Магията - разглеждана на буквално или метафорично ниво - е неизменна част от живота, независимо дали това е съзнателно, или несъзнателно търсено. Книгата е структурирана така, че в един момент би могла да има продължение, а историята притежава качества да бъде и екранизирана - от една страна, заради сложните ситуации и развръзки, а от друга, заради посланията, които Мартин Колев отправя към читателите във всяка една възрастова категория.

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. В доста български интернет форуми и сайтове може да се прочетат мнения за романа от типа "само като видях заглавието, се отказах да чета книгата...". [обратно]

 

 


Мартин Колев. Софийски магьосници. София: Сиела, 2017.

 

 

© Атанас Родозов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.12.2017, № 12 (217)

Други публикации:
Страница, бр. 3, 2017.