ШВЕЙЦАРСКА ГОРДОСТ

Антон Стайков

web

Линейката пристигна след по-малко от осем минути, точно както гласеше втора точка от краткия правилник за Бърза помощ в кантон Ури, изгравирана върху металната табличка, внимателно закрепена с нитове от вътрешната страна на задната врата. Пациентът, прошарен мъж на средна възраст, беше вече с апарат за изкуствено дишане. Сакото му бе преметнато на стола на придружителя, а шофьорът ровеше из джобовете за документи. Преди да затвори вратата, лекарят попита управителката на сладкарницата дали не иска да придружи пострадалия. Госпожа Хайди погледна към него. Точно пред очите й бяха скъпите му класически обувки тип "Оксфорд", безупречно почистени, със запазена кожа и шевове, и обясни:

- Не познавам господина лично. Всеки ден от няколко години той пие точно в девет кафето си, винаги придружено от две кифлички с малинов крем.

- По закон имате право да дойдете с нас, тъй като сте собственик на заведението и свидетел на случилото се. В болницата ще дойде и полицейски служител, но ако предпочитате, ще проведе разпита тук.

Госпожа Хайди изведнъж осъзна, че ако полицията влезе с тефтери за разпит в заведението й, това ще се запомни завинаги, и в главата й се прожектира като на филм сцена, в която тя, облечена в черна копринена рокля, залепва с прозрачна лепенка на вратата жълт лист с логото, което някои клиенти тактично наричаха традиционно, а други - направо старомодно. На листа е написано ръкописно: "С чувство на дълбока тъга искаме да съобщим на уважаемите клиенти, че 45 години след основаването си, сладкарница "Хайди" ще затвори врати поради независещи от управата причини. Беше удоволствие да ви посрещаме тук всеки ден." Откъде се появи в главата й точно този текст, тя не знаеше, но въпросните "независещи от управата причини" изведнъж я накараха да промени мнението си.

- Ще дойда с пациента в болницата.

Докато шофьорът затваряше вратата след нея, пред очите й пак се появи табелката. "1. Лекарите и служителите на червената линейка се грижат за всеки пострадал независимо от неговия произход, народност и социално положение; 2. Линейката трябва да пристигне за по-малко от 8 минути до всяка точка на града."

Господин Гарденбург беше примерен баща, съпруг и директор в прочутия завод за шоколади "Минор". Това бяха шоколадите, които швейцарците смятаха за истински конфедеративен символ - шоколадите и продуктите на фабриката в Ури не се изнасяха, нямаха луксозни серии и не се нуждаеха от префърцунени рекламни кампании. "Минор" беше старомодният шоколад, който успокояваше клиентите на сладкарници като "Хайди", че нищо няма да се промени, независимо от европейски съюзи, разпадане на бивши империи или борсови колизии по света.

Един ден посрещнаха директора с новината, че бордът на директорите на фабриката се е събрал в заседателната зала на последния етаж. Когато влезе и съзря трима непознати до поръчаната от него стъклена стена, която гледаше към върховете над езерото, директорът Гарденбург осъзна, че ще се случи нещо трагично.

- Заповядайте по местата си, уважаеми гости, заповядайте, господин Гарденбург - прикани с решителен жест секретарят на борда Кунцле непознатите и директора. - Искам първо да ви запозная с...

Тримата непознати бяха представители на най-голямата фабрика за захарни изделия в Германия. Империята им беше погълнала вече "Нестле", даже се говореше, че са купили и контролния пакет на американския гигант "Хирш". Гарденбург веднага разбра - това беше краят на "Минор". След кратко обсъждане стана ясно, че документите вече са подготвени, швейцарската фабрика запазва името си, но започва да произвежда само маршмелоу и бисквити за кафе, като изнася производството на шоколади в Унгария и в едно малко градче на границата между бившите югославски републики Хърватия и Словения, чието име никой по време на заседанието не успя да произнесе по един и същи начин.

Гарденбург не остана до края на заседанието. Внимателно прибра в черния кожен тефтер скъпата писалка, спомен от съпругата му от деня, в който го назначиха в "Минор". След това пред учудените погледи на членовете на борда заобиколи кръглата заседателна маса и отмерено извървя десетината крачки до тапицираната врата. Натисна надолу масивната дръжка, задържа я за секунда, сякаш преценяваше стойността на металната сплав, след това решително отвори вратата и бързо се отдалечи по коридора към блестящия "Шиндлер". Асансьорът беше поръчан по негова заповед преди година.

В дома му никой не разбра какво се е случило. Директорът продължи да излиза както всяка друга сутрин, избръснат и с безупречен костюм. Не отиде до работното си място нито веднъж, а писмата не стигаха до дома му, защото той пренасочи цялата поща към анонимна кутия в кантон Женева. На домашните си обясни преместването в друг град със съображения за сигурност. Спестяванията му стигнаха за цели три години, след това продаде елегантния "Ягуар".

Докато чакаха Гарденбург да излезе от кома, се разбра, че той не фигурира в никакви административни и здравни регистри на кантона Ури. Господин Гарденбург сякаш се беше изпарил още преди десет години.

© Антон Стайков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.01.2018, № 1 (218)

Други публикации:
Антон Стайков. Добре, че умря Джузепе. Пловдив: Жанет-45, 2017.