МАЛКА СЕЛСКА ИДИЛИЯ

web

Кравата ми смигна, докато я доих.
Обърна се и каза: - Къде са ти ръцете?
Смутено я погледнах, мислейки, че тя
В своята досада е готова да ме ритне.

Но млякото не спираше, но млякото не спря.
Втора, трета кофа ѝ подлагам и я пълни.
Кравата усмихната, а фермата - добра,
Който казва друго, е достоен за прегръдка.

И момчетата с бухалки, които бяха там,
Опрели тяло в тяло, на буква Л, да пазят,
Усмихвайки се весело, катурнаха се презглава,
Захванаха с крака във въздуха да махат.

Потупах ги по теметата, сипах им да пият.
Кравата доих, а те я пазиха да не излита.