Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КНИГА ЗА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД
web
Равно море, до морето - маслина
Спи под маслината младо момиче.
Младо момиче и вятър до него,
Вятър до него по равно море.
Вятърът духва, разклащат се клоните,
Люшват се клоните, ето, маслина.
Удря маслината спящата млада
Жена и събужда я, тя се провиква
На вятъра,
Който опитва да чуе,
Но трудно успява от себе си:
- Защо ме събуди
По черния лист на морето, когато се плъзгаше?
Сега те кълна и проклинам краката ти пъргави
Да спрат да те носят и ти да изстинеш във въздуха.
Бях потопила ума си в прекрасните сънища,
Които се тук под дървото маслиново случваха.
Заспиш ли веднъж, сред шума на вълните и листите
На дървото, сънуваш под него пророчески сънища.
Сънувах как трима мъже ми предлагаха дарове,
Първият носеше ябълка, вторият - пръстен,
Третият смело целуваше моите устни.
Заспиш ли веднъж сред шума на вълните и листите
На дървото, сънуваш под него пророчески сънища.
Трима желаещи мои съпрузи да бъдат
И тримата луди, и тримата луди, а ти ме събуди.
© Александър Николов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.08.2018, № 2 (225)
|