Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

В СУПЕРА

Владимир Георгиев

web

Купих си любимия вестник от будката наблизо и докато го разлиствах, стигнах неусетно до супера. Ние така му викаме на магазина - той не е супермаркет, нито е маркет, нито супер, но така му остана името. Нали знаете, името, с което ви помнят, най-често е измислено, та да прикрива истината.

Умен съм, плашлив и съобразителен човек, затова предупредих една от касиерките, че влизам вероломно в шопа, въоръжен с вестник отвън. В смисъл, че вестникът е чуждо тяло за магазина, нищо, че вътре също се продават разни многотиражки, произведени от вестникарска хартия. Продават всичката жълтиния на света, но моят любим вестник не го предлагат. Така е винаги - хубавото не се продава, него само го търсят. Въпреки това, нали съм парен, духнах кашата:

- С вестника влизам - викам - в магазина! Ето го! - Размахах газетата да се вижда добре, че не е местна.

Касиерката ме изгледа безразлично и премести погледа си към по-благополучно място.

Натоварих количката с храна за тялото, то затова му викат супер, защото, докато товариш количката, си върхът, а после на касата ставаш подножие. Не е ли супер подобно спускане? Супер слалом, а?

Вадя продуктите един по един, слагам ги внимателно върху плъзгащата се гумена лента, доволен съм, че ще се прибера вкъщи, ще си направя чай и ще си чета вестника, моя хубав вестник, духовната ми храна, той, милият, най-отдолу остана в количката, като всичко съществено в този живот. Пиука машината, отчита закупеното, а аз през това време нетърпеливо зачитам началната страница, отдалече добре виждам. Вестникът този път ще е по-интересен дори от обичайното. Щастлив съм.

Пъхам и него в торбата.

- Довиждане - казвам на девойката, тя затвори чекмеджето на касата и ме погледна пренебрежително. После отмести погледа си към... знаете къде.

В това време пред мене изскочи цървул с ниско чело, разгащен, но горд.

- Спрете се! - вика. Гледа ме гръмовержно. - Дайте да видя вестника!

Не допусках, че и горили четат, камо ли вестник като моя.

- Заповядайте - казвам. - Но ако ще го четете...

- Няма да го чета! - изкриви той физиономията си и тя се изправи. - Ще ви глобя!

Май нещо съм пропуснал в този живот, аз обикновено все така правя през последните двайсетина години. Не знаех, че глобяват за четене, при това в магазините. Загледах се в дрехите на примата пред мен, не видях отличителни белези, само синята му риза стърчеше отзад и отстрани, беше удобно разгащен, но без униформа, само с един златен зъб.

Сетих се, че този нещо май ме е сбъркал с някого.

- Аз не съм крадец, господине. Вие такъв вестник не продавате тука. А и съобщих, че го внасям, легален ми е вносът.

И погледнах касиерката, пред която размахах газетата, докато стъпвах в шопа. Тя продължаваше да се взира в онова благополучно място, където обикновено си зяпаше. Горилата погледна първо нея, после мен, накрая звучно изпсува и тръгна да търси други жертви. Погледнах нагоре и видях, че има камера. Очевидно приматът е пазач, отговаряше с вида си на такъв. Отговорна длъжност за безотговорни хора. Един ден я министър, я шопар може да стане, умее да пази чуждото, нали от него се храни, самоотвержен е и гръмовержен.

Натежа ми торбата по пътя за вкъщи, доста напазарувах, но тежестта беше някъде вляво, високо, не в ръцете. Обидно ми стана. Поспрях се, от вестника нещо прочетох, поолекна ми. И пак тръгнах.

 

 

© Владимир Георгиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.04.2016, № 4 (197)