Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Ноември  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

"ВЕДА СЛОВЕНА"
КНИГА СЪКРОВИЩНИЦА НА НАРОДНАТА ПАМЕТ
*

Тодор Ризников

web

Кога, ако не в навечерието на 24 май, кога, ако не в навечерието на всеславния празник на празниците ние трябва да си спомним за "Веда Словена" - най-прочутата и най-известна книга изгнаница? Няма да кажем нищо ново, ако подчертаем, че по въздействие и внушение с нея може да се сравнява само Славянобългарската История на Хилендареца Паисий.

Нейното издаване се превърна в културно-историческо знамение. Още със самото си появяване тя получи възможно най-възторжените оценки, възможно най-необузданите нападки. Споровете за нейната автентичност продължават и до днес. Ето защо бихме искали да спрем вниманието си на един факт от онази епоха, останал неизвестен до сега.

В архива на БАН се пази документ, чието значение трудно би могло да бъде омаловажено. Става дума за непубликувано писмо протест на серските и неврокопските първенци, изпратено до парижкия издател Ернест Леру на 19 февруари 1876 година.

Известният в цял свят френски издател се заинтересувал живо от отпечатания в Белград първи том на Славянската Веда и чрез посредничеството на професор Александър Ходзко влиза във връзка със Стефан Веркович и взема присърце идеята да продължи издаването на следващите томове (един от които щял да съдържа избрани епически песни за Александър Велики). В същото време обаче в Прага и Виена на чешки и немски излиза "История на българите" от Константин Иречек, в която именитият учен отрича достойнствата на "Веда Словена" и я обявява за мистификация. Силно смутен, Леру се отказва от намерението си. Това огорчава не само Ходзко и Веркович. Неврокопските и серските първенци - безспорно най-компетентните в случая, вдигат глас в защита на "Веда Словена" и българската национална кауза. Те се събират в Серес и решават да отговорят на Константин Иречек от името на българския народ.1

Ето защо ние смятаме за необходимо да приведем целия документ дума по дума, като осъвременим само правописа.

 

Серес, 19 февруари 1876 г.
До господин Леру
Париж

 

Господине!

Откритите от Господина Ст. И. Верковича български народни песни от предхристиянската и предисторическа доба, с название "Веда Словена", печатани в Белград 1874-то лето, привлякоха вниманието на учения свят. Нашиът народ, който е виновникът за опазването и предаването да се явят на бял свят старите обичаи и обреди на своите прадеди - славяни, държа досега съвсем дълбоко в мълчание, и чакаше хладнокръвно всеобщата критика и нейната присъда върху тези от неоценима важност за светската история на миналото песни. Това той правеше от привардване да бъде предначинател, и в същото време, задържаше си правото в случай противоявление да издигне гласа си в защита на това, което той е опазил на поколението в изтичане на такива времена, пълни от бури и разрушителни преврати.

Той (народът ни) вече видя няколко критики за в полза и не на тези песни, обаче тяхното обсъждане като нямаше общ характер, и онези, които повдигнаха гласът си против тях, като частни лица, и то повечето от народност, враждебна на славянското племе, нашиът народ все едно продължаваше да мълчи. Сега обаче, когато неожидано той видя тъй нелепо и необмислено нападнати безценните съкровища, които той е опазил като свещен залог, оставен му от памтивека от неговите прадеди, и от человек с идеали и който се занимава с поправянето на досегашната история на народите, сега, казва ми, езика му се вече развързува. И той трябва да говори.

Като синове на този народ ний подписовшите настоящето писмо и като от мястото или поне наблизо до него, сми имали честта отчасти да испитами истинността на тези песни, за все ще говорим и в името на правдата и то само върху домогванията на г-на Константин Йосиф Иречек, чехский историк.

В издадената си на последнье (време) история за българскийт наш народ Г-н Иречек казва, че песните, печатани от Г-на Верковича, са "ЛИТЕРАТУРНА ИЗМИСЛИЦА ОТ НЯКОГО СИ БЪЛГАРИНА ПРОФЕСОР, от когото ИЗМАМЕН Г-Н ВЕРКОВИЧ КУПИЛ ГИ НА ВИСОКА ЦЕНА."

С тези малко думи г-н Иречек се сили да намали тежестта на г-н Верковичевият труд, и на това, което изглежда от страниците на старата история невъзможно (и така) увековечи унизителното прозвище "варварин", прикачено на това племе, от което води породата си и сам господин Иречек. Но да оставим това настрана и да попитаме г-на Иречека какво би казал той, ако се срещнеше лично с песнопойците и чуе онова с ушите си от техните уста, което е видял напечатано във "Веда Словена" и какво би казал, ако в лицето "българина професор" - както той нарича Ивана Гологанов, който при селския поп в с. Търлис, Неврокопско окружие е свършил на гръцки език църковните книги: октоях и псалтир - нищо друго, ще кажем ний, освен дето да променим мнение, както това стана и с французина г-на Дозона на 1872 лето, който това време беше дошел на мястото да испита тези песни, и който преди да направи това, във срещането с едного от подписовшите настоящето ни писмо, на попитваньето му как съди за тези песни негова милост се изказал почти тъй, както се изразявал и г-н Иречек.

Правдата прочее го изисква същото да стори и г-н Иречек, и което предварително трябваше да направи, че тогава да затопеше перото за нападанье чуждийт труд; защото да напада един предмет человек, КОГАТО ПРЕДВАРИТЕЛНО НЕ Е ИСПИТАЛ ДОБРЕ, ЩЕ КАЖЕ, ЧЕ У ТОЗИ ЧЕЛОВЕК НЕ СЪЩЕСТВУВА ПОЛОЖИТЕЛНОСТ И ЧЕ ТОЙ ГОВОРИ САМО ДА ГО ЧУЕ СВЕТА, ЧЕ ГОВОРИ (к.м., Т.Р.), та, че ако думите му и да не струват ни строшена бодка, нещо, което ний не можем да припишем на г-н Иречек, а същото време пак и не можем да му оправдаем постъпката, която ний сматряме като плод на самооблъщение и самонадеяна фантазия.

Впрочем ний ще кажем на г-н Иречек И НА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ МУ, АКО ИМА ТАКИВА, ЧЕ ОТКРИТИЯТА НА Г-НА ВЕРКОВИЧА, ДОКОЛКОТО СМИ СЕ УВЕРИЛИ НИЙ, СА ИСТИНА НЕОБОРИМА, ЗАЩОТО ТЕ СЪЩЕСТВУВАТ В УСТАТА НА ЕДНО ПРОСТОЛЮДИЕ ОТ БЪЛГАРСКА НАРОДНОСТ, и като е тъй, тяхното съдържание хвърля вдън земя досегашната история на миналото, която неправедно е китила чужди глави с китки от славянски цветя. С товя свършвами за сега писмото си към г-на Иречека, г-не Леруж, бъдете добър да го доведете да се напечати във Вашето Периодическо списание "Ревю критик", за което крайно ще ни задължите.

Приемете най-отлични почитания и приятелските поздравления на

Вашите

Поп Иван п. Георгиев, свещеник в Серес

Поп Константин Стоянов от Петръч

Поп Андон Стоев от Гайтанино, Неврокопско окружие

А. Л. Каишев от Ахър-Челебийската кааза, ученик от Киевската Духовна Семинария

Соф. Иванов, учител от Либяхово (Неврокопско)

Еф. Поп Траянов, учител от Петръч

Никола К. Слепов Гайтанджиев от Сопот

Иван поп Станив от Сопот

Иван п. Кумков от Сопот

Миндо Г. Вълчев, ученик от Американската семинария в Самоков

Н. П. Пандарев, учител в Г. Проди, Серско (Броди)

А. П. Петров, учител в Неврокоп

Коста В. Сарафов, Гайтанине, Неврокопско (Гайтаниново)

Кочо Мавродиев, учител в Гайтаниново, Неврокопско

Кочо А. П. Атамков, учител в Старчища

Спас п. Траянов, учител

Х. Геор. П. Иванов, учител в Просечен, Драмско

К. Евров от книжарницата на Д. К. Манчов в Солун

Ст. П. Салганджиев, учител в Серес

 

Няма и не може да има вече никакво съмнение, че това историческо писмо, писмо манифест ще се окаже искрата, прелетяла непокътната цяло столетие; искрата, която падна в още тлеещата жарава, за да я възпламени с небивала сила. Движението "ВЕДА СЛОВЕНА" навлиза уверено в своето ВТОРО СТОЛЕТИЕ...

 

* * *

Дали писмото на деветнайсетимата възрожденци е стигнало до своя адресант и дали е отпечатано в издаваното от него периодическо списание "Ревю критик" е, разбира се, интересна тема, но затова ние нямаме никакви конкретни данни. Важното и безспорното е, че това знаменито послание е обнародвано на сърбохърватски език и по такъв начин става известно не само на първия български историограф. И сега, след толкова години, ние сме в правото си да запитаме: "Е, докъде доведе ведическият въпрос този колкото емоционален, толкова и спонтанен протест? Нима всичко се оказало едно... наливане от пусто в празно?" Въпросът е прям, но отговорът е многозначен и ще заглъхне с годините като разпиляно ехо. За нас, разбира се, ще бъде особено любопитно да узнаем каква е била реакцията на самия Константин Иречек. Отначало ученият юноша се стъписва и си дава сметка, че е попаднал в небрано лозе, че говори за неща, които не могат да се решават с лека ръка, но после взема връх синът на дворцовият съветник, поданикът на двуглавата Дунавска монархия. На помощ се притичва и друг дворцов съветник на Франц-Йосиф, ученият хърватин Ватрослав Ягич, и всичко си идва на мястото: за В. Ягич "Веда Словена" е чист "атентат против славянската филология".

При това положение везните ще натежат решително в полза на ученото неверие, а лично Константин Иречек ще възприеме протеста на непризнателните българи като публично "опсоване" от страна на Веркович. Още един факт, който ще му даде възможност да отстъпи и заеме друга, по-удобна позиция: ПРЕДИСТОРИЧЕСКИТЕ И ПРЕДХРИСТИЯНСКИ ПЕСНИ, ОТКРИТИ В ТРАКИЯ И МАКЕДОНИЯ, НЕ СА НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ГРУБО ИЗДЕЛИЕ НА ЦЯЛА ОРДА БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛИ В МАКЕДОНИЯ.

Една такава позиция обаче се оказва не дотам надеждна. Неговият сънародник Владислав Гайтлер, професор в Загребския университет, доказва по блестящ начин, че "Веда Словена" е излята като един къс благороден метал и е шлифована така съвършено, както се шлифоват истинските народни творения - в продължение на цели столетия!

Подкопано веднъж, неверието на Константин Иречек започва да се рони и подмива отвътре. И вече в края на живота си ученият е готов да преосмисли цялата своя "История на българите", но дните му секват преждевременно. И все пак в едно от писмата си до д-р Иван Шишманов той приповдига завесата и ни дава да разберем, че по времето, когато се е занимавал с ведическия въпрос, ПОЛИТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА В БЪЛГАРИЯ БИЛА ТАКАВА, ЧЕ НЕ БИ МОГЛО ДА СЕ МИСЛИ ЗА ПО-ДРУГО РЕШЕНИЕ. И не е трудно да се досетим, че въпросът за "Веда Словена" е бил преди всичко политически и неговото решение зависело от сили и тежнения, твърде далечни от идеализма на Гологанов и Веркович...

Това полуоткрехване на търсената истина ни дава и ключа към една от най-конфузните и необясними страници в живота на нашия пръв историограф. Става дума за странното му поведение в село Баня, Чепинско, безспорно, връхна точка на неговото знаменито пътуване из България.

В столицата на Чепинските певци той се среща лице с лице с местния главатар Алиш ага Пехливан, отбелязан във втория том на "Веда Словена" под името Али ага из село Баня Татар-Пазарджишка кааза, и не прави нищо, за да пресече Гордиевия възел. Но ще мине време и той ще пише на Марин Дринов, че твърде слабо познава "фалшификатите на Верковича", та затова дори и не се сетил да попита за тях! А истината е, че в ушите му са звучали упреците на неврокопските и серски първенци, че ТОЙ НЕ Е НАМЕРИЛ СИЛИ ДА СЕ СРЕЩНЕ НАЖИВО с един от "несъществуващите ведически рапсоди", пред които дори и Омир смалява своя ръст...

И в заключение: няма и не може да има вече никакво съмнение, че серската искра, долетяла при нас през цяло столетие, ще падне във все още тлееща жарава! Движението "Веда Словена", което след отца Паисия даде нов тласък на родната свяст, навлиза уверено в своята решителна фаза и среща с открити платна второто си столетие. Няма и не може да има никакво съмнение, че този могъщ ледоход ще повлече и ония глетчери на миналото, които искаха да се втекат в настоящето, без да се топят.2

 

 

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

* С настоящата публикация започваме представянето на серия текстове от Тодор Ризников, писател и страстен изследовател на "Веда Словена". Ръкописите и публикациите му по темата (над 2 000 стр.) са грижливо съхранени и електронизирани от съпругата на писателя, г-жа Стоянка Белинова, на която благодарим за любезно предоставената възможност. По наше мнение, спорни или безспорни, текстовете на Ризников са част от българското културно наследство и трябва да станат достъпни за читатели и изследователи. [обратно]

1. На това място сме пропуснали две изречения, които се повтарят, тъй като с тях започва втората част на статията, под "звездичките". [обратно]

2. В ръкописа е приложена дописка до в. "Пиринско дело", писана вероятно по времето, когато е създаван и настоящият текст.

Ето самата дописка:

КНИГА СЪКРОВИЩНИЦА НА НАРОДНАТА ПАМЕТ

"Пиринско дело", 25 юли 1984 год.

110 години от издаването на "Веда Словена" от Стефан Веркович. Писмо на видни българи от Серско и Неврокопско в защита на автентичното фолклорно богатство

На 25.07. тая година се навършват 110 години от излизането на "Веда Словена", том първи. Няма да кажем нищо ново, ако я наречем "най-прочутата" и "най-известната" българска книга. Нейното издаване се превърна в културно-историческо знамение. Още със самото си появяване тя получи възможно най-възторжените оценки и възможно най-необузданите нападки. Споровете за нейната автентичност продължават и до днес. Ето защо бихме искали да спрем вниманието си на един факт от онази епоха, останал неизвестен досега.

В архива на БАН се пази документ, чийто значение трудно би могло да бъде омаловажено. Става дума за непубликувано писмо протест на серските и неврокопските първенци, изпратено до парижкия издател Ернест Леру на 19.02.1876 год. Историята на това писмо е следната:

Известният в цял свят френски издател се заинтересувал живо от издадения в Белград първи том на "Славянската Веда" и чрез посредничеството на професор Александър Ходзко влиза във връзка със Стефан Веркович и взема присърце идеята да продължи издаването на следващите томове на "Веда Словена" (един от които щял да съдържа избрани епически песни за Александър Велики). В същото време обаче в Прага и Виена на чешки и немски излиза "История на българите" от Константин Иречек, в която именитият учен отрича достойнствата на "Веда Словена" и я обявява за мистификация. Силно смутен, Леру се отказва от намерението си. Това огорчава не само Ходзко и Веркович. Неврокопските и серските първенци - безспорно най-компетентните в случая, вдигат глас в защита на "Веда Словена" и българската национална кауза. Те се събират в Серес и решават да отговорят на Константин Иречек от името на българския народ. Дали писмото им е стигнало до френския издател, дали е било отпечатано в издаваното от Ернест Леру периодическо списание "Ревю критик", е, разбира се, интересна тема, но за това нямаме конкретни данни. Важното и безспорното е, че това защитно писмо вижда бял свят на сърбохърватски език и става известно на доктор Константин Иречек, който го приема посвоему: И като "опсоване" от страна на Веркович, и като повод да промени и смекчи по-късно силно негативната си оценка. В края на живота си големият славист започва да говори за НАРОДОСТНАТА ОСНОВА НА ПЕСНИТЕ, но смъртта му попречва да излезе с едно по-конкретно изследване.

Като отпечатваме този интересен документ във вестник "Пиринско дело", ние се обръщаме с молба към всички негови читатели, които в същото време са и участници във всенародното движение "Народната памет разказва", да вземат отношение към повдигнатия въпрос и да ни съобщят опазен ли е още споменът за Веркович, за сътрудника му Иван Гологанов, помнят ли потомците на серските и неврокопските първенци, подписали писмото, подробности около този забравен епизод от нашето Възраждане и какво знаят за песните и ведическите певци.

Тодор Ризников [обратно]

 

 

© Тодор Ризников
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.12.2015, № 12 (193)