Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ГЛАС НАРОДЕН - ГЛАС БОЖИЙ:
"НА ОРФЕНСКОТО ИМАЛО ГРАД ГОЛЯМ И СЛАВЕН, НА ОРФЕНСКОТО Е ЖИВЯЛ КРАЛ..."

Тодор Ризников

web

1. И в планината Пърнар даг, близо до орфанския залив имало чисто българско село Орфей...

(Началото беше турено в Сатовча през есента на 1979-та г. Райчо Кацаров, тогава съвсем непознат за мене човек, беше влязъл в Сатовчанския ресторант, когато някой го запита "Какво ново в Любча?" И това запитване беше искрата.)

Тодор Ризников: Ти наистина ли си от Любча?

Райчо Кацаров: От Любча съм.

Тодор Ризников: А имате ли местност, която да напомня за "Орфенова стара града"... да се казва "Орфенско" или нещо, което да дръзне на това име?

Райчо Кацаров: Имаме такава местност. Тя е на три километра от Любча и се казва точно така, както ти питаш - Орфенското...

Тодор Ризников: А чувал ли си нещо за Орфей?

Райчо Кацаров: Орфей се нарича града на Орфенското. Тебе Орфей ли те интересува? Слушай тогава. Това име го има не само в Любча, има го и в Гърция. Но трябва да чуеш цялата история. Двама души, стари приятели от село Марулево и Любча отишли веднъж да продават янки, саръци за тютюн надолу към Бяло море. По право любченецът - Мустафа Мустафов Помаков, който почина през 1979 г. на сто и повече години, носел янки, а другарят му от Марулево (сегашното Ваклиново), който също почина много възрастен преди три години и се казваше Агуш Агушев, носел за продан бърда за тъчене на аби. Марулевци от край време са си били бърдари. Та тия двамата приятели - едни от най-будните хора в този край - си отваряли очите на четири и всичко, което видят и чуят - попивало в главите им. Само че някъде по пътя те се разделили и в село Орфей, което се намира в планината Пърнар Даг близо до Орфенския залив, отишел Агуш Агушев. И станало така, че нощувал там. Той ми е разправял лично цялата история, кога, къде и как е било.

Тодор Ризников: Ама случайно ли Агуш Агушев от Марулево попаднал в село Орфей?

Райчо Кацаров: Няма случайно! Агуш Агушев е ходил там с баща си още като дете! Мустафа Помаков пък отишел по другите български села, които се намират също в Парнар Даг... Та, човека, у когото Агуш Агушев останал да нощува, се изненадал донемайкъде, като разбрал, че гостенинът му е от село, съседно на Любча; той толкова много му се зарадвал, че не намерил думи да продължи... Най-сетне се посъвзел и казал: "Ей, да си ми жив и здрав, че ми донесе такава радост. Гледай, гледай... Вашето село е близо до Любча, а? Та ние сме земляци с тебе!" Агуш Агушев го изгледал малко ококорен, ама пърнардагския орфейчанин побързал да го успокои: "Не бързай да се теглиш такъв! Ние сме преселници от Орфенското, дето е било нашето старо село, нашия град Орфей..." "Ама кога е било това?" - питал още по-смаян нашият човек - гостенинът бърдарин от Марулево, а пък стопанинът продължил: "Кога ли, никой не знае. Стара - много стара работа..." Този разговор се е водил в село Орфей, Гърция, много преди 1912 г. И да питаш повече, не зная друго...

Райчо Кацаров (1929),
председател на Отечествения фронт, град Доспат, жител на село Любча

Сатовча, 12.Х.1979 г.

 

2. Орфей излизал горе на Карана и там като запеел от високото - навсякъде се слушало

Бях 10-12 годишен, пасяхме кравите с един дядо, който почина на 105 години, през 1965 г. Старецът се казваше дядо Джалил Язаджиев. Пасяхме кравите на Орфенското. Един ден ги спладнихме и той започна да ми разказва за местността, откъдето носи името си "Орфенското".

Каза ми, че тук, дето пасем кравите, си е било село. Имало някой, който се е казвал Орфей. Той го владеел и бил голям певец. Излизал горе на Карана и там, като запеел от високото - навсякъде се слушало. Единствената чешма, от която са си носили вода, била чешмата на Равна ливада. Орфей е имал хубав кон, с който ходел из Балкана. Там, на Орфенското имало някакъв камък, на който Орфей стъпвал, за да се качи на коня си. Турците нарекли този камък "Бинек таши".

Другото, което мога да кажа, е това, което го видях с очите си. Когато копаехме канала за любченската вода, намерихме паничка калена, без да беше счупена. Въз нея имаше кокалчета изгнили, но запазени. Приличаха на пилешки. Изкарахме и големи обли керемиди. Мястото приличаше на пещ.

Това е.

 

Допълнение:

Местността "Въгларницата", която се намира под Орфенското носела името си от това, че правили там дървени въглища, за да си изработват рала и други съоръжения за обработване на земята.

Всичко това го знам от дядо Джалил. Той беше голям ловец - той хвана жива мечка.

Бойко Захариев Трампов (1931),
бригадир на АПК в село Любча.

с. Любча, 16.VІІІ.1981 г.

 

3. Певецът Орфей е бил главатар...

Тодор Ризников: Чу вече за какво става дума. Сечи направо!

Емил Говедаров: Е, добре, казвам ти - така сме го чули от дедите си: Орфенското!

Тодор Ризников: А защо се казва така?

Емил Говедаров: Имало там някой си Орфей! Сигурно е бил някакъв главатар. Там има стари основи и юртове.

Тодор Ризников: А какъв е бил този главатар, наречен Орфей?

Емил Говедаров: Певец!

Тодор Ризников: Вие, любчанци, сте прекарали водопровод през Орфенското. Изкарахте ли нещо от земята?

Емил Говедаров: Да, изкарахме! Когато правихме път и докарвахме водата, намерихме едно гърне голямо, колкото да събере сто кила. Човек може да влезе в него. Разкопахме и стари темели. Пресякохме оттука, пресякохме оттам и намерихме една стара пещ. Намерихме и много други кокалени работи...

Тодор Ризников: А кога се е разсипал този стар град?

Емил Говедаров: Чувал съм, че този град се е изселил в Гърция. Там той и сега се именува със същото име. Чувал съм го това нещо от наши стари хора, които са ходили запас там...

Тодор Ризников: Ангел Калъчев пее една песен, в която се казва "Ой Орфей, Орфей, златен ми Орфей", какво ще ми кажеш за нея. Да не би той да е измислил тази песен?

Емил Говедаров: тази песен се е пяла, та се пее. Не е измислена от Ангел. Ангел да прощава, ама той може само кошове да плете и ракия да пие...

Тодор Ризников: Ангел Калъчев пее още една песен "През Орфей ша минем, в Шубанлий ш’идим..."

Емил Говедаров: Чувал съм и тази песен. Пеят я двама старци.

И тук в разговора ни се намесва Илия Бошнаков.

Илия Бошнаков: Щом си ни събрал на едно място да слушаме, не можем ли и ние да кажем нещо, за тия големи работи?

Тодор Ризников: Та как да не може! Нали се пазя като дявол от тамян, тъкмо от приказки на четири очи?...

Илия Бошнаков: Ангел е чул тази песен от една своя роднина от Бартина, старица, прехвърлила стоте. Има такава песен, знам го, сигурен съм, но не ме карай да ти я казвам, не съм по пеенето, не помня нито една дума. Нали в песента думите са нанизани? Мене в ниженето им не ме бива...

Емил Векилов Говедаров (1917)

с. Любча, 16.VІІІ.1981 г.

 

4. На този град кмет и певец е бил Орфей

Аз съм пасал овце на Орфенското и там съм нощувал с една дядка на 90 години. Най-големият имот на Орфенското беше на тая дядка. Казваше се Мехмед Пашалиев. Като дете съм го питал, значи било към 45-46 година:

- Кажи ми, калеко, защо това място се казва Орфенското?

И дядо Мехмед Пашалиев ми казваше:

- Това място е било град! На този град кмет и певец бил Орфей.

Като ми каже така, старецът ме водеше на камъка:

- Оттука са яхвал на коня и почвал да пее, влечало го пеенето...

Дядо Мехмед Пашалиев беше 90-годишен, най-богатия човек на село Любча.

Ради Трампов (1938)

с. Любча, 17.VІІІ.1981 г.

 

5. Тука е живял първият певец, първият музикант...

С Ангел Калъчев сме водили стотици разговори и все на щекотливата тема. Някак от самосебе си той стана един от най-добрите ми приятели в Орфеевата планина. Неговата ниска, едноетажна къщица се превърна в мой постоянен конак. Той беше за мене в Любча това, което бяха Цанко Парушев в Плетена, Самуил Господев в Горно Дряново и Иван Белев в Сатовча. Кошничар и певец, страстен ловец, Ангел Калъчев не само че не пропускаше нито един от околните събори, а прескачаше до Велинград и Ловеч да наобиколи родата си. Общителен и всеотдаен, той взе присърце грижите ми и винаги и всякога ми е бил в помощ. Ходили сме заедно на коситба, вардили сме на ловни пусии, отдавали сме се в служба Дионисиу неброени човекочасове. И накрая дойде един момент, когато трябваше да запиша и неговото предание.

- Дядо Абас Дромов умря на 118 години през 1964 г. Той ми казваше, че слушал от стари хора защо Орфенското се казва тъй.

- Тука е живял първият певец, първият музикант! - Това са точните му думи. Ние, дечурлигата, знаехме какво е "певец", но не знаехме какво е "музикант", защото тогава нямаше нито радио, ни телевизия! Токът ни дойде едва през 1963 г. "Та, казваше дядо Абас, - от град Орфенското е излязъл първият певец и музикант в България."

Смаяни от чутото, ние пак го попитахме:

- От де бил той, дядо, този първи певец и музикант?

- От нашето Орфенско! - повтаряше и потретяше дядо Абас.

Старецът имаше син, който не беше малко добре с акъла (от бой е станал такъв), та и той, сина на дядо Абас, който умря на 98 години, казваше същото.

Името Орфей съм го чувал и в песните, дето ги пееха старите хора. Аз самият съм певец и научих една такава песен в село Барутин от баба Зейнепа Голакова, която почина през юли, преди един месец на 108 години. Винаги, когато съм ходил в Барутин да видя сестра си, тази старица, която беше свекърва на моята сестра, ни пееше тази песен.

В нея се разказва как един момък от Сърница придумва либето си от Бартина да му пристане, като го уверява, че никой няма да ги види и им попречи, защото ще минат през Орфей...

17.VІІІ.1981 г.

 

6. Стари хора свиреха на кавал и едновременно пееха - възпяваха Орфей

- Какво ще ми кажеш ти като кмет на село Любча за Орфенското?

- Много отдавна, не зная точно кога, там имало град. Град с водопровод и канализация каквато няма сега - от печени тухли, като две слепени корита - едното отгоре, а другото отдолу, корита, опечени като плочи. Има легенда в нашето село, че някой си Орфей е живял там.

- А кога е било това?

- Никой не знае. Било е много отдавна. Орфей възпявал планината. Живял е по тия места, свирел е на кавал и пеел. От каква смърт е умрял - не зная. Моят баща беше кавалджия и с едни стари хора свиреха на кавал и едновременно пееха, възпяваха Орфей.

- А помниш ли каква беше тази песен за Орфей?

- Не помня думите на песента, но ще питам чичо. Той би могъл да знае някоя от тия стари песни...

 

Димитър Иванов Стефанов (1942),
кмет на с. Любча

17.ХІ.1981 г.
с. Любча

 

7. Две села в Гърция носят името му - Орфика и Орфей

- Аго Мустафа, краката си изпотроших да ходя, да питам и да разпитвам за тия стари работи, намерих кураж да дойда и при тебе. Да си извадя ли тефтерчето?

- Извади го!

- Старите хора казват, че Орфенското било село, което се е изселило в Гърция. И сега в Гърция има село Орфика. Кога е станало това изселване?

- Не зная. Това нещо го разправят нашите стари хора.

- А защо това място се казва така?

На този въпрос Мустафа Ферадов не отговори, но продължи:

- В Гърция има и село Орфей, това съм го чувал от баща си, различно от село Орфика.

Мустафа Ферадов (1912)

17.ХІ.1981 г.
с. Любча

 

8. Име на човек ли е Орфей, или име на организация - не зная...

- Ей, приятел! Тури си ръка на сърцето и ми кажи има ли местност във вашето село, която да се казва Орфенско или Орленско?

- Поналучи я! Има в нашето село Любча такава местност. Казва се Орфенското! Имаше ниви, които сеехме. Сега, след кооперирането, стана гора. При оран винаги излизат стари керемиди. Мястото беше Осинско. Там ни е бил и пътят за Шубанлий, сегашното Сърница. Когато бях запас в Беломорието, много пъти съм се питал защо има Орфански залив. Нищо, че се казва "Орфански залив", правеше ми впечатление и си мислех дали това не иде от Орфенското насам или от Орфанския залив е отишло към Орфенското.

- Чувал ли си нещо за Орфей?

- Чувал съм! Ама име на човек ли е, или на организация не зная. Чувал съм, дето от животните събират роги, ама трофей ли му думат, Орфей ли, не зная...

Севдалин Цонев Момов (1920)

с. Любча, 16.VІІІ.1981 г.

 

9. Гръцките орфейчани са оттука

- В Гърция има град Орфей. И те, гръцките орфейчани, са оттука. Орфей е било град в местността Орфенското.

- А защо града се казва "Орфей"? Ти чувал ли си нещо за човек, наречен Орфей?

- За Орфей като човек не знам нищо.

Антим Моллов (1925)

с. Любча, 16.ХІ.1981 г.

 

10. И гръцкият град Орфей е бил наш, като колиби на родопския

- Имало два града Орфей: на Орфенското и в Гърция. И гръцкият бил наш, като колиби на родопския. Лятно време пастирите идвали от морето тука, на град Орфей, над нашето село, а през есента долу, да зимуват. Такива градове, каквито има тука, имало и в Гърция. Например в Гърция Орфей има и Локувица.

- А знаеш ли защо тия два града - гръцкия и любчанския се наричат Орфей?

- Не знам. Орфей е име на град!

Захман Язаджиев (1938)
(допълнение към казаното от А. Моллов)

с. Любча, 16.ХІ.1981 г.

 

11. Видяло съм панички с кости от пилета...

- Знаеш ли кой е Орфей?

- Не, не съм чувал за него.

- А какво знаеш за Орфенското?

- Знам това, което съм видял. Когато прекарвахме водопровода, намирахме керамичен материал. Имаше на едно място четвъртити плочи, по метър дълги и широки 30 см. Върху тях имаше също изпечена от пръст (разказвачът не може да намери точната дума). Имаше изправена... е, не ми идва на езика... как му се казва това, дето се турят обувките?

- ?

Пита Ивчо Чаушев:

- Какво беше това нещо, дето се слагат обувките?

- Етажерка!

- Етажерка! Върху печените от пръст плочи имаше етажерка, дълга 90 см, висока метър, с четири преградки.

- Колко бяха широки преградките?

- 20 сантиметра. По преградите бяха наредени панички калени, печени чинии с кости от пилета, събрани накуп. Имаше и други работи много... Тази етажерка и паничките ги занесоха в Смолян.

Велин Ферадов (1939)

с. Любча, 17.ХІ.1981 г.

 

12. Тези, които са основали град Орфей, са били преди римляните...

- Лично аз не съм имал нива на Орфенското, но го използвахме за паша. Едно време Орфенското е било град. Това го знам от стари хора. И в римско време там имало живот. Турция го владяла това място 500 години. Преди турците - римляните са го владели. А тия, които са го основали, са били преди тях, преди римляните.

В този град е живял Орфей. Той е бил като командир, началник или кмет - не мога точно да кажа, но той е бил първият човек там. Тогава не е имало коли, всичко яхало коне. На Орфенското имаше камък "Бинек таши". Той стоеше на мястото си до преди 3-4 години. Булдозерът го бутна, когато разширяваха пътя. От този камен се яхал Орфей на коня си. Неговите хора са му довеждали коня до тоя камен и се качва и отива, където му е работата.

Лилко Алдинов Алилов (1913)

22.VІІ.1981 г.

 

13. Орфей е бил убит от стрела...

Това, което знам, го знам от дядо си Мустафа Помаков, той е роден през април 1876 г. и умря на 100 години през 1976 година.

Дядо ми е имал нива от 5 декара на Орфенското.

Това име "Орфенското" е произлязло от човек, който се е казвал Орфей. Този Орфей е бил убит със стрела. Кой го е убил не се знае, но турското му име е Орфан.

Селото, дето е било на Орфенското, е запалено и изгорено. Нашите хора слезли на сегашното място, на Любча.

Ивко Цанев Помаков

с. Любча, 17.ХІ.1981 г.

 

14. Орфенското - това е нашето старо село...

- Това, което ще кажа, го знам от моя дядо Салих Джамбазов. По паспорт той е роден през 1891 г., но всъщност тогава е записан, тогава са му дали паспорт. Той сам се е записал, когато бил на 15 години, значи е роден през 1876 г. От него знам за Орфенското. Орфенското - това е нашето старо село. През мое време половината от Любча живееше на Орфенското, а половината на Локувица.

- А какво друго знаеш за Орфенското?

- В Орфенското се родил музикант. Нали всички говорят, че Орфей е от Родопите?

- Говорят.

- Говорят, но никой не е доказал, че някъде има място или село, което да се нарича Орфей. Това име го има само тук. И нашето село носело името на музиканта. От Орфей - Орфенското! Чувал съм, че музикантът е умрял в скалите на Боздаг. Кога е умрял - не зная. Умрял на връщане от Гърция.

Слави Джамбазов (1957),
роден в с. Любча, жител на Кричим

с. Любча, 17.VІІІ.1981 г.

 

15. Доста си патим ние с тоя Орфей...

Срещнах това момиче на пътя и го запитах:

- Я ти бе, хубавице, знаеш ли нещо за Орфей и Орфенското?

- Доста си патим ние с този Орфей! - отвръща дяволицата. - Учителката ни разправя за него и ни казва, че бил грък, а ние се хилим. И тя си мисли, че на нас не ни е интересно и затова се въртим. А как да стоим мирни, когато тя казва, че Орфей бил от Родопите, а не се сеща за нашето Орфенско! А ние си мислим: "Орфей е от Родопите, а ние си имаме Орфенско - значи, Орфей е оттука..."

Душка Керкелова (1969)

с. Любча, 17.ХІІ.1981 г.

 

16. На Орфенското е живял прочут певец, наречен Орфей...

- От стари хора съм чувал, че на Орфенското е живял някакъв прочут певец, наречен Орфей. И от това тази местност носи името си. Че там, на Орфенското, са живели хора - в това лъжа няма. При оран излизаха керемиди или камъни от строеж...

Филип Свиленов Джамбазов (1932)

с. Любча, 16.ХІ.1981 г.

 

17. Орфей, това е име на момиче...

- Бай Антиме, ти мълча досега. Какво ще кажеш ти за тази любченска местност?

- Какво ще кажа ли? - прекия път за Сърница минава оттам. Минава през Орфенското. Слушали сме от старите хора, че така се казва това място.

- А друго чувал ли си?

- Чувал съм. Имало там Орфей.

- Орфей ли? Че какво е това Орфей?

- Орфей - това е женско име. Име на момиче, или жена. А на времето е било нещо като село. Чувал съм, че и в Гърция има такъв град - Орфей.

Антим Дарманов Кацаров (1916)

с. Любча, 17.ХІ.1981 г.

 

18. Тези, дето не са служили в турската армия, си знаят Руфей...

- Питаш ме за селото ни, ще ти кажа. Селото ни Любча е старо село. Слушал съм от дядо Шабан Моллов, син на любченския кмет и ходжа, че селото ни било основано от някой си римлянин Любчо. Той паднал в някакво сражение срещу неприятеля, който настъпвал отвсякъде. Гробът му се вижда оттука: ей там на Каурското гробе и представлява ниска могила, която сякаш варди селото.

- А какво знаеш за Орфенското?

- Какво зная ли? Това, което съм чувал от старите хора, това, че през римско време там са живели койнари. Техният предводител бил Руфи. Той е умрял там. На негово име е наречена и местността. Руфи е бил и певец. По-младите пък казват, че там е живял не Руфи, а Руфей, че той е бил певец и той е умрял там и затова местността се казва Орфенското. Но да си кажа правата, старите хора преобръщат малко езика. Живели в Турция, служили в турската армия по 9-10 години, те изкарват певеца от Руфей на Руфи... а тези, които не са служили на турската империя си знаят Руфей...

Антим Кючюков Антимов (1926)

с. Любча, 17.ХІ.1981 г.

 

19. Чувал съм от старите хора...

- Чувал съм от старите хора, че Орфенското било град. Казвал се град Орфей. А защо се е наричал Орфей, това не знам...

Илия Бошнаков (1925),
роден в с. Любча

с. Любча, 16.VІІІ.1981 г.

 

20. Най-големите певци от село Орфенското

- Това Орфей, дето върлува по плочите, това са били най-големите певци от село Орфенското. Тогава да си живял! Тогава да си бил жив... Песни и веселби! Ракията са пили с бъклици!

Неран Кременов (1932)

с. Любча, 16.VІІІ.1981 г.

 

21. Синця и пръстени

- Дядо ми, на жена ми баща, имаше нива на Орфенското. И като ореше, намираше синци и пръстени.

Стамен Керкелов

с. Любча, 17.VІІІ.1981 г.

 

22. Орфей е женско име...

- От старото време се знае, че има село на Орфенското. Какво е било селото, не знаем, нито кога е било. Сега го няма.

- А какво ще кажеш за името Орфей?

- Орфей е женско име.

Бялю Балов (1915)

с. Любча, 16.ХІ.1981 г.

 

23. Орфей е имал лагер на това място

- Чувал съм, че на Орфенското е имало някакво старо селище.

- А знаеш ли защо това старо селище се нарича Орфенското?

- Както съм слушал, там живял някакъв Орфей. Имал лагер на това място. Бил е някакъв главатар. И ако се направят разкопки... може би ще излезе нещо.

Игнат Хаджиев (1956)

с. Любча, 16.ХІ.1981 г.

 

24. Орфей е от нашето село

- Ще кажа истината. Орфей е от нашето село. От стари хора го знам това. Те смятат, че Орфей е техен съгражданин. И тези хора не са малко.

- А кой е този Орфей, за когото толкова много се приказва?

- Орфей е бил цар на музикантите. Неговите песни се пеят още и до днес...

Найден Джамбазов (1955)

с. Любча, 17.VІІІ.1981 г.

 

25. Нашите стари казваха...

- Нашите стари казваха, че там, на Орфенското едно време имало град. Когато аз го запомних - всичко беше ниви.

Давид Антимов Корчев (1918)

с. Любча, 17.VІІІ.1981 г.

 

26. Мене ме питаха непознати хора за "Орфей касаба"

- Нашият бубайко умря през 1963 г. на 75 години. От него знам, че неговият дядо пък е умрял на 90 години. Той, неговият дядо, разправял, че Орфенското било юрушко. Юруците горели въз път земята и правели пасбища. Когато започнали да се изселват, дошли в Любча, събрали по-първите хора и поискали да им го продадат за 50 алтъна. Всички се съгласили - цената им се видяла добра, - но един любчанец от Дромановците не искал да плати. Много му се видели парите, които трябвало да даде. Юруците се дигнали и отишли в Барутин, но и там не могли да се спазарят. Така нашите хора изтървали Орфенското, което било в ръцете им. Купили го Осинци...

- Боряне, ти чувал ли си, че на Орфенското някога е имало град?

- Че как да не съм чуйвало? Чуйвало съм го още от дете, а преди година-две идваха при мене двамина непознати и питаха за "Орфей касаба". Май че бяха иманяри от Турция...

Борян Чаушев,
магазинер в село Любча

с. Любча, 16. VІІІ.1981 г.

 

27. Границите на Орфенското

- Бай Дармане, искам да знам къде точно се намира "Орфенското" и с кои други местности граничи. Готов ли си да ми кажеш?

- Щом е за такава работа, готов съм. Ето го, Орфенското под планината Карана, на три километра от с. Любча. На запад граница е дерето Зайча мост и долът, по който тече Осинската река; на юг - шосето Доспат-Сатовча; на изток допира до Синаповското, равни ливади на синаповци от Осина; на север - с Банколова чукар. Над Орфенското започва да се издига планината Карана.

- Искам да те питам и друго: изкарахте ли нещо от земята, когато прекарахте канала на любчанската вода?

- Да! Намираха се стракини от кал, като керемиди в една от тях имаше кости от пиле.

- А знаеш ли нещо, за някакъв бележит камък на Орфенското?

- Разбирам за какво ме питаш и ще ти кажа веднага. Той беше там, наляво от стария калдаръм, но сега го няма. Садък от Любча го строши за пари. А тоя камък беше "Бинек таши" и... знаеш вече кой се е яхвал от него на коня си...

Дарман Цанев Моллов (1915)

с. Любча, 18.VІІІ.1981 г.

 

28. Певец като него още не може да се роди в България, както и в целия свят...

- Аз работех в пътното, когато се правеше водопровода на Орфенското и знам къде и какво излязло от земята. И освен това съм правило канавките на шосето. Изкарвали сме керемиди, които имат знаци котешки стъпки.

От стари хора знам, че Орфънското било град. Там имаше камък, от който Орфън - певец и кмет на града, се качвало на коня си. Камъкът го бутна булдозера, когато правеше пътя. Този камък беше баш на завоя.

- А за певеца - кмет на града, какво ще кажеш, какво си чувал за него?

- Чувало съм, че като яне коня и запее, и пилетата го слушат! Такъв бил той. Яне ли коня - почва да пее. А неговите песни са били такива, че певец като него още не може да се роди в България, както и в целия свят.

А камъка беше 1 метър висок, специално за кон яздене.

 

На друг разговор Чанко Чанков ми сподели:

- Одих аз на самото място да го видя тоя камък, той си е там, където беше - до завоя откъм Осинската страна.

Когато пожелах да го видя, Чанко ме заведе с готовност при него и каза:

- На този камък е стъпвал Орфей, за да се яхне на коня си. А ти, дето си ми залюляло голяма работа, немой с това открито калъч носене! Извикай държавна комисия, на нея ще кажем всичко...

Това пожелание на Чанко Чанков, което, разбира се, не беше само негово, е вече изпълнено, но затова ще говорим на друго място, когато му дойде времето...

Чанко Чанков (1929),
сервитьор в кръчмата

с. Любча, 17.VІІІ.1981 г.

 

29. Има там и село "Орфей"...

При Ариф Руфаков Алилковски ме заведе Ангел Калъчев. "Ума му сече като бръснач" - бяха малкото думи, с които ми го беше представил. Отидохме вечерта, по никое време, тъкмо се беше стъмнило. Човекът, когото видях да вечеря, ме порази преди всичко със своята осанка. Но имаше и нещо друго - един век той все още беше запазил нещо от старата, прадядовска носия. Тя представляваше класическия тип на ведическият разказвач. Ариф Алилковски ме познаваше, както и всички останали любчанци, и даже беше малко позасегнат, че отивам при него с такова закъснение.

Нарочно пропускам подробностите на един внезапен сърдечен избух, които можеха да разплачат дори такава горяла, та не догоряла главня като мене. Не мога обаче да не спомена, че ставаше дума за нещо много съкровено. Имах чувството, че само ако бях кимнал с глава, да потвърдя онова, което бях произнесъл като моя мечта, той щеше да откърти вратите на мансардата заедно с пантите и да се намери в най-новата си премяна. "Аз зная пътя!" Затова и разговорът ни протече от самосебе си към Бяло море:

- Аз съм било запас в Серес, но оттам ме пратиха на Орфанския залив. Бях охрана на пропускателния мост. Той имаше пристройка, та всъщност си бяха два моста. По-стария го чувахме ния - България, а новия - Германия. Беше през 1943-1944 г. Над Орфанския залив се издига планина - Парнар даг. Там има Горна и Долна Локувица, Радолово и село Каран. Тук е планина, а там село. Има и село Орфей. Тези села са от хора преселници, малко има местни хора, но преди голямата (световната) война там не се е говорило гръцки. Местният говор бил български и турски. "Гърци" са казвали там на людете чужденци. Местните хора, истинските гърци - ги знаят българи.

В тези села, дето са сега в Гърция, отиде наш човек като комисия - Шабан Мучев, който умря на 100 години през 1978-ма. Той разправяше, че един "грък" от село Карана му е казвало за нашата локувица (какво имало там). "Аз не ща друго - само стана ще взема - а пък останалото селото. Край чешмата Суха имало изба. В избата - златен стан, много злато и други стари работи, от времето, когато се е разсипал град Орфей..."

Мислехме си - приказки е разправяло каранския "грък", ала Али Джамбазов-Кърбата, която имаше нива в Локувица, намери, без да е копал, един ключ железен, дълъг повече от една педя. Мерихме го на везна, тежи един килограм. Избата била затворена. Този ключ бил за вратата й. Тогава съм било към 25 години. Ключа излезе с оралото.

Шабан Мучев, казваше: "така да знаете - навсякъде по Парнар даг селата са все български!"

...Когато аз служих в Орфенския залив, найдохме една бабичка. Тя казваше, че не знае какво това леб, ние ядяхме сусам. Там един карлуз тежеше 90 кила. Говорихме си с бабичката на български.

Ариф Руфаков Алилковски (1913)

с. Любча, 19.VІІІ.1981 г.

 

30. Зная, че Орфенското носи името си от прочутия певец Орфей

- Зная, че Орфенското носи името си от прочутия певец Орфей. Чувал съм го от по-възрастни хора. По-преди там е имало селище, или махала. Било е, да, Орфенското е било населено...

 

Забележка:

Този студент, 23-24 годишен красив и строен младеж, беше единственият ми информатор, който скри името и самоличността си. Повтарям, този студент си остана и единствения човек от с. Любча, който прояви явно нежелание да говори и за Орфенското - всепризната гордост на всичките му съселяни! Може би се страхуваше, че като ида в София, ще го предам на строгите му професори и доценти, а те няма да се церемонят ни най-малко и ще му духнат под опашката заради опасната ерес? Сега, по всяка вероятност, той си е уредил животът, но сигурно пък се бои за службата си, и затова аз не проявявам никакво желание да разбутвам наложеното "табу" и да търся под корена му ряпа. Мога да кажа само, с цялата си отговорност, която съм поел на плещите си, че ако този студент е слушал лекции по български фолклор, заверявал семестри и държал изпит, не бих могъл да го укоря нито на йота. Та нали е известно, че парен каша духа?

Не зная само как се е държал, той, когато все пак благодарение на моето "предателство" в селата Любча и Осина само след две години дойде научна експедиция, ръководена от Министъра на Народната просвета и Директор на института по фолклор. Може тези високопоставени държавни лица да са го издирили и натирили завинаги от всички учебни заведения?

Неизвестен събеседник,
студент в София

на път за Доспат, 18.VІІІ.1981 г.

 

31. На Орфенското е живял крал

Вървим тримата: аз, Ангел Калъчев и Севдалин Кулев. Вървим по долината на малката, игрива вада, която изтича под Орфенското, за да се влее след много криволици в Любченската река. На една сочна ливадка, колкото две пръснати серкмета, застъпваме един любчанец, пасе коня си, полегнал на хълбоци, влизаме в непринуден разговор.

Тодор Ризников: Така се живее сто години! Ти от Любча ли си?

Непознатият: От Любча. Седнете, де, седнете...

Тодор Ризников: Ако и тука не поседнем, че къде тогава? (И след обичайните разменени любезности.) - Ти чувал ли си вашето село Любча да е имало някое друго име по-старо?

Непознатият: Не, не съм чуйвало. Нашето село е старо и името му е старо. Откакто се помня, се Любча се е казвало.

Тодор Ризников: Старо е селото ви наистина, ама такова училище още не сте правили! И ти знаеш, че министърът ви помогна...

Непознатият: Зная, зная...

Тодор Ризников: Знаеш и другото, че той хареса Орфенското и старите му работи... Сега искам да те запитам - какво си чувал ти от най-възрастните старци за тази местност. Искам като на приятел да ми го кажеш. Министърът може да запита: "Гора има триста декара, откъде да започнем?" Аз трябва от вас да го чуя. Та с две думи - какво знаеш ти за Орфенското?

Непознатият: Орфенското! Виж какво, нали на времето, то не са се интересували да кажем за нищо, както сига са интересуват за много работи. На времето ние бяхме овчаре. Там сме лежали с осците, спали сме, вървели сме. Орфенското се нарича. То беше ниви. Всичко бе ниви, ама беше юрътюве. Юрътюве беше и когато там уряха - ние нямахме там ниви, а тува имахме, тува нямаше такива работи - изкарваха такива парчета, като тухли ли бе, та керамиди ли бяха? Изкарували са гърнета гулями, петдесе кила да фане (едното), ама празни гърнета. Като уряха, Митко Пашалийски бяши уралу и докачи с палешника нящо и га виделу гърне, то... пашалийското Али било оттатък с воловете: "Бързай, рекло, неговата мамица, има тува едно гърне... се показа и то пълно, трябва да има пари!" Та така, народът си е така. Кога утишли, разкопали андан, разкопали и кога го изкарали - пръст пълно. А гърне голямо, гърне - педесе-йсе кила. Тухли ти казвам са излизали, иначе, старте ора, като одяхме с осцете, викаа там един камин се нарича "Бинек таши". То ни бяше интересан камин, нали, да е някакъв така люксозен камин, да го бива за нящо. То бе един обикновен камин, камин така, на пътя, на кьошата там, на завойчето. То дето е кимко (?) видвало, видвало, та такова бе, онакова бе, всичко е вятър. Камин обикновен. Ама, така разправят - крал някакъв е яхало от тоя камин...

Тодор Ризников: Името му знаеш ли?

Непознатият: А, не! Та от тамка е якхало. После, сега, дето карат водата от Студения чучур, там има едно - старите ора, както одехме с осците, са ни разправяли, Медю Пашалийски ми го разправяше - "това е, вика, джамия тамка". "Ами, викам, кой е доводело в тая джамия?" - като дяте я младо, младеж, - "защо па туф джамия?" "От Орфенското, вика, са доведели тува, джамията му е била тук."

Тодор Ризников: От Орфенското са ходили там на джамия?

Непознатият: Ами сигур, то и тя ни знает!

Тодор Ризников: А какви ора са живели на Орфенското?

Непознатият: То е още по-отдавна! И то никой... (не го е запомнил). Да кажем, я имах чичо, то умря на сто и шес години, то ни помни, както ти разправям я, и то тва го казваше на Орфенското. А па от него напред каа е било, и то така го е запомнило, колко века било по напреж, колко ни е века, никой ни можи да определи, никой не знае, какво е що е, ну тоя камин тя сетне трябва да го бутнаа, там шоше пускаа уж, Станоев, нагоре за Балкана, ама ни бяше така някакав луксозен камин, да е интересан, да е изработен, тъй обикновен камин, та му викаа "Бинек таши, бинек таши", сетне го бяа бутнали там от кьошата. Друго какво?

Тодор Ризников: А защо се нарича Орфенското?

Непознатият: Ами не знам, не мога да ти кажа... не съм се интересувало.

Тодор Ризников: Да си чувал, да е живял там някой певец, Орфен?

Непознатият: Не съм се интересувало, не съм говорило, нито съм питало, Орфенското го викат, пък от него натато, от оня баир го викат Синавското.

Тодор Ризников: Защо е Синапювското?

Непознатият: Не мога да ти кажа, Синапювското. Некои викат един осинчанин го е куповало от юрците, от койнарте, едно време. Та се е казвало синапя, синапя. Та си носи името значи, Синапювското. Това е.

Тодор Ризников: За камъка си чувал тъй, че някакъв крал е яхал от него, така ли?

Непознатият: Така разправяха старите люде, крал е било (на Орфенското) от него яхало коня си!

Тодор Ризников: Крал владеел там?

Непознатият: Сигурно, владеел. То беше видет преж, сега е балкан, па ние видяно.

Тодор Ризников: Юртове, значи дворове?

Непознатият: Дворове, те.

Ангел Калъчев: Стари огради такива, каменни.

Непознатият (подема думите му): Стари огради, тухли такива, камене, едновремешни, е, такива бе щото и сега си има. Но сега се залеси, та си загуби всичко. То да имаше тук-там двайсетина боринки единио. Всичко се ореше и работеше.

Тодор Ризников: Само едно не разбирам: Кое се оре, то е нива, а ти му викаш юртища? Значи, преди да бъде нива, то е било дворове там... Къщи е имало...

Непознатият: То е било на времето! Те осинчани го почти владееха това място.

Тодор Ризников: То е повече Осинско?

Непознатият: То е почти Осинско. Нашенци двама-трима имаха ниви тук в него от шошата горе...

Тодор Ризников: Общо взето, цялата местност е Осинска?

Непознатият: Общо взето, Осинска местност! От нашите само Пашалийските и те мераз го бяха взели от Осина. Имали те някаква жена от тува, оженена в Осина, та умряло й мъжът, та заради това значи, само двама души оряха от нашите, Пашалийските. Останалото всичко беше Осинско.

Пред полите на Орфенското, 22.V.1984 г.

 

 

© Тодор Ризников
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.02.2016, № 2 (195)