Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

АЛО, НАТАЛИЯ?

Теа Маргинова

web

Винаги съм живял с усещането, че всеки момент нещо много важно ще ми се случи. В началото си мислех, че е временно. Някакво такова - никакво, ще дойде и ще си замине. Ама тц. Не ще! Стоя си аз и всеки ден се будя с мисълта, че днес е Денят, след минути вече няма да съм същият, всичко ще е друго! Не светът, де... животът ми - той ще се преобърне и най-сетне всичко ще си застане на мястото. Дам... Това усещане така плътно е полепнало по мен, че постоянно съм в очакване. Като да чакаш парти-изненада за рождения си ден, нали се сещате - хем трябва да е изненада, хем цял ден мислиш какво да облечеш, какви бонбони да купиш, такива работи. А дори не си сигурен дали някой се е сетил да ти организира изненадата. Така де, за теб е ясно, че я искаш, ама какво става, ако рожденият ти ден вземе, че се падне в сряда или пък съвпадне с някое по-значимо обществено събитие - я нов повод за протест, я някой и друг велик концерт? С твоя каръшки късмет никога не можеш да си сигурен!

Като си бил малък, вашите не са празнували рождения ти ден. До едно известно време дори не знаеше кога си се родил. После ЕГН-то ти подсказа, де, но като попита вкъщи дали може да поканиш няколко съученичета на торта, майка ти ти направи знак да мълчиш, бързичко усили телевизора и продължи да стърже моркови. След 10-ина минути те извиква в рекламата да дойдеш да обядваш супа топчета, "Но искам пълна тишина!" - заръчва ти и ти мълчиш и кусаш, мълчиш и кусаш. "Кусам" е красива дума, мислиш си, после спираш да мислиш, защото рекламата свършва и майка ти надува телевизора. Ето я Наталия Симеонова! Разпознаваш я от малък, по едно време даже мислеше, че ви е някаква роднина. Може да не сте празнували рождения ти ден, но нейния - със сигурност! Не го пропускахте! 10-и февруари! Точно на твоята дата!

В началото не понасяше Наталия, та тя ти бе отнела празника! Не, че не харесваше балони сърчица! Не, че не харесваше песента на Любо Киров! Не, даже напротив, ама нали за пред момчетата, някак не вървеше... Така и не усети кога започна да се заседяваш пред телевизора с майка ти, захласнати в историите за чужди изненади и обяснения в любов!

И нали ви казвам, оттогава досега винаги съм живял с едно усещане, че всеки момент нещо много важно ще ми се случи. В началото си мислех, че е временно, но ето, не ще да ме изостави. И сега е с мен. Вървя от работа към вкъщи и нещо ме подпира под лъжичката. Днес вече ще се случи! Интересът към предаването е голям, много хора чакат, а и докато се подготви, нали... Но не, днес ще да е! Ето, телефонът ми звъни! Знаех си!

- Ало, да. Аз съм! Наталия? Пейо?

Майка ми е. Разбира се.

- Здравей, мамо. Добре съм. Кажи, какво има?

Всеки ден се обажда. Да ме подсетела, че е събота. Като че ли не знам!

И ето, най-сетне, прибирам се вкъщи. Изхлузвам настрана обувките. Хвърлям якето към закачалката. По-късно ще го вдигна. Остават само няколко секунди до началото. Мятам се като вратар върху матрака си с петна от храна, но от мемори пяна, тъкмо него рекламират по телевизора. Преговарям репликите заедно с актьорите, като модерен каубой превъртам дистанционното и стрелям продължително върху бутона за звука.

- Добър вечер, любими мои романтични зрители - чете от аутокюто си Наталия, а аз най-дебилно и напълно непринудено съм се ухилил и изпружвам крака в контрашпиц. Може би утре! Да, утре вече ще се случи!

 

 

© Теа Маргинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.02.2015, № 2 (183)