Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

МЕЖДУ ДВА СВЯТА

web

1.

Пием кафе с моите близки,
седем души сме край приятната маса -
пет от тях са в измерението на мъртвите,
шестият е през седем планини оттатък.

Пием кафе от моята чаша -
ту ми е весело,
че се обичаме,
ту ми е тъжно,
че не ги виждам.

Пием кафе от една чаша -
седем души сме,
а съм сама до масата.

 

2.

Вятърът вика името ми
търси ме сред необхватния простор на полето,
по стръмното било на високата планина,
тича по вълните на буйната река,
шепти в уханните чашки на цветята.
Вятърът вика името ми.
Но времето вече е друго,
аз съм преродена,
имам ново име, което вятърът не знае.
Аз не помня предишното си име.

Той плаче, че не ме открива -
аз тъгувам, че той не ме търси.

 

3.

Влязох през вратата в съновидението.
Ти беше реален и жив,
а като хоризонта се отдалечаваше,
когато те приближавах.
Протегнах ръка да те докосна,
ти се разтвори като небесна дъга
в необята на простора.

 

4.

Гората мълчи в тишината.
Сърна и елен вървят по поляната –
тя е плаха и нежна,
той е величествен.
Въздухът е изпълнен с копнежи.
Хълмът е покрит със сини незабравки.
Към залеза пламтят омайничета.
Вечерта нашепва:
"Омай ме, омай ме, омайниче!
Не ме забравяй, незабравке!"
Стъпките ти кънтят в сърцето ми.
Стъпките...
Ти живееш през девет планини в десета,
през девет съновидения в десето,
през девет далечни планети на десета...

Благодаря ти, Господи, че някъде живее!

 

5.

Сенки притичват в мрака.
Помежду тях светлини проблясват.
Аз стоя на тераса на Земята
и в небето се взирам.
Ти стоиш на тераса в небето
и към Земята поглеждаш.
Метеорит проблясва -
падащо светещо цвете.
Листата на дърветата като устни помръдват,
препредават думи,
шептят в душата ми.

 

6.

Отварям прозорец в небето -
махам на близките,
които заминаха,
махам на съществата,
които живеят в пространствата.

Сбогом, им казвам.
Сбогом, отвръщат.
Сбогом, означава да бъдеш с Бога.

 

 

© Стоянка Боянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.12.2015, № 12 (193)