КУЛИТЕ ОТ СВЕТЛИНИ И СЕНКИ В ХАЙКУ ПОЕЗИЯТА НА БАНЯ НАЦУИШИ

Стоянка Боянова, Минко Танев

web | web

За първи път срещнахме Баня Нацуиши на Световна хайку конференция през юли 2005 г. в България. Той откри форума в София и последвалата среща в Етнографския музей на Старинен Пловдив като директор на Световната хайку асоциация (WHА).

В имейл изрази възхитата си и прекрасните спомени от посещението в страната ни.

Като членове на WHА сме включвани в световни хайку антологии, следим с интерес творческия размах и енергия на този хайку поет по света. Впечатлени сме, че освен на японски и английски, Баня Нацуиши публикува свои хайку в World Haiku № 13, 2017 и на български език.

Вече запознати с някои книги на поета на английски, споделяме мнението на Santosh Kumar, редактор в Cyberwit.net, че Ban'ya Natsuishi е един от най-големите хайку поети на съвремието.

Следвайки препоръката на Адам Пауъл, прочетохме "Hybrid Paradise" (English translations by Ban’ya Natsuishi & Jim Kacian, Cyberwit.net) напред, назад, и дори започвайки по средата... и преоткрихме скритите нива на текстовете, завоалираните връзки в обхвата на цялата колекция.

Според Баня Нацуиши в "лабиринта, затворен в книга - облаците са разкъсани", "среднощните слънца - бял гранит и черен гранит - потъпкани", "кал, жасмин и гласове, залепени в стената на времето", "една дума е много по-тежка от размаха на ръка в бурята".

На фокус е настроението, моментната картина, играта на фантазията. И най-обикновени наглед детайли придобиват неотразимост.

В неговия космос човешкото време, полюшнато на кон, се превръща в песен. Замръзва гривата с вълната на вятъра. Конският тор е крепост на мравки. В Ксанаду, лятната столица на династия Юан, един бряст се преобразява в Бог.

Долавяме идеята за единство - всичко във Вселената е взаимосвързано и всяка малка промяна в нас, води до промяна във всичко. Вечното в света на преходното ни открива как "музиката на лятното време през зимата, ни дава мираж на паднали ангели". Цикълът за Били Холидей е наситен със силна емоция и пристрастие "син диамантен дъжд - навсякъде мъже без памет". Азът не е "същият на остров с разрушителен ритъм". Метафоричната мисъл ни запраща по "стълбите на облаците, където мълнии играят".

Митологични тотеми и представи ни отвеждат по "пътища и реки при пазителя на божеството на децата с бяло лице". В търсене на праисторията "листът на лаковото дърво е възглавница за йокайско чудовище" със свръхестествена преобразувателна сила, според вярванията от периода Едо. Похватът на повторенията внушава движение, градация на чувствата "сто цветя отлитат до сто картини". Отлитащото време ни сепва - докато говорим, листата растат, любимата остарява под луната, облаците отнасят майката.

Единни сме с мнението на Сауми Камакура, че искреността на емоциите е по-важна от използване на сезонни думи. Според Сантош Кумар "истинската емоция на точното място, вдъхновила думите с порив и ентусиазъм, ги преизпълва с божествена лудост".

Над океана виждаме "кула от светлина и кула от сянка". Над Пасифика - дъга от думи. Разчитаме експресия от цветове - червени сълзи, черна кръв, синьо небе, синя мечта, черна котка, сребърен глас, златен лотос, бял кръст... В сюрреализма на съня два вулкана избухват в зигзаг. С тайфуна през януари долавяме императивния възглас да "изчезнат думите като прах". Дочуваме концерта на дървета със свежи зелени листа отвъд депресията. Арката под липата променя камъчето в птица. Всяко подобно хайку е "златна монета, изкопана от кал". Сравнението предхожда метафората "с чело като утринно слънце минавам през диво поле". "Блестящо и облачно небе и сърце над хълм". Медитацията ни зарежда със светлина, преди да тръгнем напред. Долавяме трепета, давайки душа на вятъра, в очакване на имейл призори. Поставени са множество въпроси, на които предстои отговор - дали можем да прекосим тази река, където изрисувани картини потъват. "В Токио - какво остана от дракона - наполовина сьомга". "Портокалите са натрупани - аз съм гледан от бъдещето."

Присъстват неотменно подтекстовият "приятен разговор на призрачните сгради над рова", отпратките към Бог "невидими безброй неща, свързани с небето", митичният лотос на изтока се люлее спокойно. Втренчен в магична огледална топка и в себе си, поетът подобно алхимик открива най-точната дума. Многопластови внушения, гласове от облаците раждат коня на светлината.

Ban'ya Natsuishi. Hybrid Paradise. English translations by Ban’ya Natsuishi & Jim Kacian. Cyberwit.net, 2010.

© Стоянка Боянова, Минко Танев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.10.2018, № 10 (227)