Радмила Стоянова - Щурецът и къртицата

Издателство

:. Издателство LiterNet

Медии

:. Електронно списание LiterNet

:. Електронно списание БЕЛ

:. Културни новини

Каталози

:. По дати : Март

:. Електронни книги

:. Раздели / Рубрики

:. Автори

:. Критика за авторите

Книжарници

:. Книжен пазар

:. Книгосвят: сравни цени

Ресурси

:. Каталог за култура

:. Артзона

:. Писмена реч

За нас

:. Всичко за LiterNet

ЩУРЕЦЪТ И КЪРТИЦАТА

Радмила Стоянова

Денем на една полянка си почиваше на сянка Звънливко - мъничък щурец. А вечер, сред белия равнец, взимаше своята цигулка и пред влюбената невестулка свиреше песен, после втора... Свиреше със страст и без умора. Мина лятото, дойде есента. Подир нея зимата, снега... Щурецът, зъзнещ, все си тананика, но скоро за помощ взе да вика. На същата полянка, но под земята живееше Досадко - къртица очилата. Случайно чу някой за помощ, че вика и прокопа тунел със своята мотика. Щом Досадко излезе над земята, хвана нежно щурчето за крачката, внимателно на топло го положи и кърпа със оцет на челото му сложи.

- Моля, остани при мене, братко! - подкани го настойчиво Досадко. - Когато се стопли и дойде пролетта, ще излезеш на повърхността. В замяна ще ни свириш твойте песни - чувал съм, че са омайни и чудесни. И дните ще минават по-леко. Да бъдем приятели нека!

"Ха, извадил съм късмет!", решил наивният щурец. И заживял при своя домакин Досадко. Цяла зима пеел, свирел много сладко. Но не щеш ли къртицата решила, че от щуреца не би се лишила. И намислила: "Щом пукне пролетта, не ще оставя го на свобода! Не искам тук долу да остана сам. Да си тръгне няма да му дам!"

А щурецът неуморно свирел своите песни и мечтаел за слънцето, за цветята чудесни.

- Стана топло. Топи се снега. Май време е да си вървя. - Звънивко със надежда рече.

Но Досадко бързо го пресече:

- Що ще дириш горе, Звънливко? - увещавал го с престорена усмивка. - Ще останеш при мене, друже. Тука си по-цèнен н нужен!

Така с ужас горкият щурец разбрал, че да си тръгне Досадко не би му дал. Минал ден, минал два - щурецът свирел все с тъга. После млъкнал.

- Какво ти става? - Досадко го попитал тогава.

- Счупих си цигулката, Досадко. Не мога да ти свиря, братко. Ако ме пуснеш на повърхността, обещавам да я поправя на мига - рекло плахо, но с надежда щурчето, което от месеци не виждало небето.

Ядосал се къртът, но нямало как - тунел прокопал до един гъсталак.

Щом Звънливко се видял на свобода, скрил се бързо във високата трева.

- Върни се, неблагодарен щурец! Измамник излезе и подъл крадец!

Но от щуреца нямало и следа. Къртицата прибрала се сама. А Звънливко взел своята цигулка, седнал до добрата невестулка, и подкарал песен, после втора. Цяла вечер свирил без умора...