Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЩУРЕЦЪТ И КЪРТИЦАТА

Радмила Стоянова

web

Денем на една полянка си почиваше на сянка Звънливко - мъничък щурец. А вечер, сред белия равнец, взимаше своята цигулка и пред влюбената невестулка свиреше песен, после втора... Свиреше със страст и без умора. Мина лятото, дойде есента. Подир нея зимата, снега... Щурецът, зъзнещ, все си тананика, но скоро за помощ взе да вика. На същата полянка, но под земята живееше Досадко - къртица очилата. Случайно чу някой за помощ, че вика и прокопа тунел със своята мотика. Щом Досадко излезе над земята, хвана нежно щурчето за крачката, внимателно на топло го положи и кърпа със оцет на челото му сложи.

- Моля, остани при мене, братко! - подкани го настойчиво Досадко. - Когато се стопли и дойде пролетта, ще излезеш на повърхността. В замяна ще ни свириш твойте песни - чувал съм, че са омайни и чудесни. И дните ще минават по-леко. Да бъдем приятели нека!

"Ха, извадил съм късмет!", решил наивният щурец. И заживял при своя домакин Досадко. Цяла зима пеел, свирел много сладко. Но не щеш ли къртицата решила, че от щуреца не би се лишила. И намислила: "Щом пукне пролетта, не ще оставя го на свобода! Не искам тук долу да остана сам. Да си тръгне няма да му дам!"

А щурецът неуморно свирел своите песни и мечтаел за слънцето, за цветята чудесни.

- Стана топло. Топи се снега. Май време е да си вървя. - Звънивко със надежда рече.

Но Досадко бързо го пресече:

- Що ще дириш горе, Звънливко? - увещавал го с престорена усмивка. - Ще останеш при мене, друже. Тука си по-цèнен н нужен!

Така с ужас горкият щурец разбрал, че да си тръгне Досадко не би му дал. Минал ден, минал два - щурецът свирел все с тъга. После млъкнал.

- Какво ти става? - Досадко го попитал тогава.

- Счупих си цигулката, Досадко. Не мога да ти свиря, братко. Ако ме пуснеш на повърхността, обещавам да я поправя на мига - рекло плахо, но с надежда щурчето, което от месеци не виждало небето.

Ядосал се къртът, но нямало как - тунел прокопал до един гъсталак.

Щом Звънливко се видял на свобода, скрил се бързо във високата трева.

- Върни се, неблагодарен щурец! Измамник излезе и подъл крадец!

Но от щуреца нямало и следа. Къртицата прибрала се сама. А Звънливко взел своята цигулка, седнал до добрата невестулка, и подкарал песен, после втора. Цяла вечер свирил без умора...

 

 

© Радмила Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.08.2016, № 8 (201)