ГЪЛЪБЪТ ГОГО

Радмила Стоянова

web

Гълъбът Гого се събуди във видимо добро настроение и започна да обикаля квартала в търсене на храна. Първо отиде до закусвалнята на пазара, където похапна няколко все още топли трошици, паднали случайно от баничките на най-ранобудните клиенти. След това отиде при своя приятел, канарчето Пепи, което живееше в клетка на един балкон. Всяка сутрин тo чакаше с нетърпение Гого, за да научи от него последните новини от квартала. След като си побъбриха за това-онова, гълъбът реши да отиде до градската градина, където се събираха птици от различни краища на града и обменяха ценна информация. Но на път за там Гого забеляза, че детската площадка срещу пазара е пълна с хора. По това време на деня майките извеждаха децата си и ги оставяха да поиграят на воля. "Щом има хора, сигурно има и храна", помисли си Гого и свърна към едно дърво на детската площадка в търсене на нещо апетитно.

- Вижте, вижте! - извика в този момент едно момиченце, като вдигна ръката си нагоре. На другия край на площадката, високо в клоните на едно дърво, стоеше неподвижно една голяма сова. Нейното сребристобяло оперение привлече веднага вниманието на почти всички на площадката. Деца и възрастни се събраха под дървото, за да я разгледат по-добре. "Откъде ли се е взела?", питаха се всички и бързаха да я заснемат с телефоните си.

Гого наблюдаваше създалото се оживление с интерес и малко завист, тъй като обикновените гълъби като него никога не се радваха. на подобно внимание. "Едва ли красива птица като тази ще приеме съвет от обикновен гълъб като мен, но все пак си струва да опитам", помисли си Гого и за миг прелетя площадката и кацна на клон, близо до совата.

- Здравейте, госпожо сова - поздрави Гого на техния си птичи език. - Тук не идват всеки ден красиви птици като Вас.

На това място Гого направи пауза, за да може совата да оцени комплимента, след което продължи:

- Длъжен съм да Ви предупредя като гълъб, който познава много добре това място, че тук съвсем не е безопасно. На това дърво сте много лесна мишена за децата, които замерят птиците с камъни и пръчки. Но, ако ми позволите, ще Ви покажа едно съвсем сигурно място, от което освен това се разкрива прекрасна гледка към цялата площадка...

Гого още не беше довършил, когато совата, без да каже нищо, разпери красивите си бели крилa и полетя нанякъде. Дали беше чула съвета му, или просто се беше отегчила? Гого така и не разбра, но се радваше, че има какво ново да разкаже на своя приятел Пепи.

През следващите дни гълъбът, както обикновено, се спираше на площадката за малко в търсене на паднали солети и царевични пръчици, но совата все я нямаше. Един ден, докато си стоеше на един клон и обхождаше площадката с поглед, дочу разговор между дядо и внуче, които седяха на пейката под дървото, на което беше кацнал.

- Дядо, какво пише във вестника? - попита момченцето.

- Пише, че рядка и много ценна сова е избягала от зоопарка.

- Тази бялата ли? - попита детето като посочи с пръст снимка във вестника.

- М-мда - отговори дядо му, без да вдигне поглед от страниците.

- Дядо, ще ми купиш ли сладолед? - попита плахо момченцето, за което темата за избягалата сова явно беше изчерпана или поначало безинтересна.

Гого потъна в мислите си и не чу отговора. Беше се досетил, че совата, която видя на площадката преди няколко дни, е всъщност тази от вестника. Той също така смяташе, че за една птица няма по-ужасна съдба от живот в клетка. "За какво са ти крилa, ако стоиш все на едно и също място?", помисли си Гого и за пореден път се почувства щастлив от факта, че е сив и невзрачен гълъб, който никой не иска да прибере в кафез.

След това се сети за канарчето Пепи, което открай време живееше затворено, и реши да го навести. Разпери крилa и след миг се озова на познатия балкон, но... О, ужас! Вратичката на малката клетка на Пепи беше отворена, а канарчето го нямаше. "Какво ли е станало?", питаше се Гого разтревожен, като пристъпяше нервно с червените си крачета по парапета на терасата.

Минаха няколко дни, но нямаше и следа от Пепи. И ето че един ден, докато летеше между блоковете, гълъбът чу познато чуруликане, сякаш някой го викаше. Обърна се и видя Пепи на една друга тераса, но в по-голяма клетка от предишната.

- Как се озова тук? - попита го Гого изненадан.

- Предишното ми семейство си взе котка и решиха да ме подарят на новите ми стопани. Те ме сложиха в тази просторна клетка, в която преди е живял говорещ папагал. Нали е прекрасна? - попита с гордост Пепи.

При тези думи канарчето стъпи и се залюля с все сила на новата си люлка.

- Прекрасна е, но си е клетка - отбеляза Гого, за когото свободата на птиците стоеше над всичко.

- По-добре в клетка, отколкото изяден от котка или измръзнал от студ през зимата - отвърна важно Пепи, като продължаваше да се люлее.

Гого го гледаше с неразбиране. "За някои птици един малко по-голям кафез е напълно достатъчен, за да бъдат щастливи, а други никога не се примиряват", помисли си той, като се сети за избягалата сова.

Беше тиха и прохладна вечер. Гого кацна на едно дърво и се замисли. Изведнъж му се прииска да напусне квартала, дори града, в който живееше, и да отиде някъде, където има по-големи площадки и закусвални. И така, унесен в собствените си мечти, затвори очи и заспа.

© Радмила Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.10.2016, № 10 (203)