Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
web
На Елeна
Момчето, което говори с конете,
след кратка засилка назад,
скочи от втория етаж - направо
върху покрива на гаража.
Веднъж направи на коте пред блока попара.
И тича, когато е тъмно навън
и никой не знае.
Тича през тесните улици,
вдишва на всеки две крачки,
скришом прави снимки на бездомни кучета
а после на никого не ги показва.
- Смахнат! - казват.
Но пък тези - около него,
в близка окръжност
- го обожават.
Без дори на тях да е ясно
как е станало.
Момичетата се влюбват от пръв поглед,
когато той, който говори с конете
- неумело
се изправи на пътя им.
И с миглите си, захлупени сякаш надолу,
примигне смутено и не след дълго се отдръпне.
Говори тихо, ала се смее тъй шумно,
а-ха и ще падне от масата,
веднъж пак през смях,
без засилка дори,
се изправил... и скочил,
но този път - завинаги,
през терасата.
Не уцелил гаража.
На следващия ден - писаха.
А ние стояхме в някаква непоносима вечност, неспособни
дума да разменим.
Странно -
този, който най-малко говореше,
най-много залипсва,
и едно особено, неизпитвано чувство
остана между нас да стърчи.
© Ния Шекерова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.06.2015, № 6 (187)
|