|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
IN OCULIS FILIORUM Наталия Р. Иванова Така си я спомням да му се обажда - по-често, отколкото трябва, по-често, отколкото подобава, винаги, за да го пита как е, дали е хапнал добре, какво е времето и още няколко въпроса, които се питат, когато някой е в командировка. После затваряше телефона, всеки път по-бавно, всеки път по-тъжна, докато накрая не започваше да плаче. Разбирах само толкова - той сигурно е казал, че е облачно.
© Наталия Р. Иванова Текстът е отличен с трета награда на Конкурса за кратка проза, организиран от LiterNet & eRunsMagazine (2014). |