Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

ЗАДУШЕНО ГОВЕЖДО СЪРЦЕ

Мира Папо

web

Една зимна вечер отец Константин, енорийски свещеник в храм "Св. Възнесение Господне", и г-н Говеждо сърце (за приятелите си Мони), подпийнали и развеселени, се отбиха в дома на първия, за да вземат г-жа Любов и да отидат в ресторант "Каприз". Г-жа Любов остави тези старозаветни оръжия - четката и парцала, и бързо и непохватно започна да се облича, привеждайки се в приемлив вид за ресторант "Каприз", където всяка вечер сервираха шкембе чорба с много чесън. Вече готова, след по-малко от десет минути, г-жа Любов се настани на полагаемото й се място в стария, очукан ситроен, макар и да пропусна да се среши.

Ресторантът, достоен за името си, ги приюти в топлата си задушлива прегръдка на безброй изпушени цигари и неповторимия аромат на свинско със зеле и шкембе чорба, пропил се в стените за вечни времена. Настанявайки се на една маса в ъгъла, г-жа Любов стратегически седна по-далече от своя земен Отец и съпруг, който, ако и да не членуваше в Антиникотиновата лига, бе неин привърженик. Отец Константин нямаше нищо против пушенето и неговите жертви; имаше нещо против, че жена му пуши. Това много го дразнеше. А г-жа Любов пушеше, та се късаше. Всеки ден, седнала на терасата, където съпругът й я гонеше, за да не омирисва дома му, тя безмълвно и страстно изпушваше няколко цигари една след друга и вече успокоена, се прибираше вътре. Това се повтаряше доволно много пъти през деня, така че количеството на изпушените цигари достигаше до някакви си две кутии (приблизително) на ден. Затова и тази вечер г-жа Любов седна по-настрани от своя придирчив и нервозен съпруг, запали си цигара и се зачете с интерес в предложеното меню. През това време г-н Говеждо сърце (Мони) и отец Константин, неизвестно защо, обсъждаха достойнствата на зеления чай:

- Зеленият чай има по-скоро слабително действие и от него получаваш много газове - упорито твърдеше отец Константин, който цяла седмица бе пил зелен чай.

- Напротив запича. И то много яко!

И сред тази дълбокомъдра реплика г-н Говеждо сърце също си запали цигара и се замисли. Интересно, за какво?

Тъй като самотата чукаше по прозорците със студените капки дъжд, а в ресторанта беше топло и уютно, г-жа Любов тактично предложи да си изберат нещо от менюто. Плод на творческите усилия и неукротимата фантазия на готвача, Великия майстор от 32-ра улица, то будеше потрес и провокираше най-низшите инстинкти на клиентите. Наред с предложените напитки, салати, предястия, ястия и десерти, Великият майстор в пристъп на откровен натурализъм описваше начини на приготвяне, сготвяне, задушаване, изпържване, изпичане и гарниране на месо. Рецептата на всяко едно ястие грижливо беше прикрепена с червена панделка на гърба на съответната страничка от менюто. Защо беше избрал само рецепти за месни ястия, при условие, че тук имаше и вегетарианска кухня, си оставаше в сферата на необяснимото. Г-жа Любов го заподозря в кръвожадност. Например "Задушено говеждо сърце" се предлагаше на цена 1,80 лв., а добавената рецепта запознаваше клиента с начина на приготвяне: "Сърцето се измива и се слага да ври до омекване. През това време се запържва лук, прибавя се брашно, а малко по-късно се слагат и доматено пюре, бучка захар, малко оцет, дафинов лист и черен пипер. Към готовата запръжка се слага уврялото сърце, също се запържва, после се залива с бяло вино и се прибавя бульонът, в който е вряло сърцето. Така ястието се оставя да ври на тихо огън и се опитва на сол. Поднася се с тестени гарнитури." Г-жа Любов отгърна следващата страница. "Телешки бъбреци с "Мадейра" - 2,50 лв.": "Два телешки бъбрека се изпържват в мазнина, поръсват се със сол и черен пипер и се оставят да се отцедят в една чиния. В същата мазнина се запържват гъби и чесън (скълцан), разбъркват се с брашно и се заливат с чаша вино "Мадейра" и 3 супени лъжици бяло вино. Оставят се да поврат 3-4 минути и се прибавят 2 супени лъжици сметана. Сервират се в отделна чиния."

Със следващата рецепта от менюто готвачът се гордееше много: "Мозък по гренобълски" - 3,00 лв. - В тенджера със затоплена вода се пускат корени за супа и Ѕ лимон. Щом заври водата, сложете мозъка, предварително измит и почистен от обвивната ципа. Варете го на бавен огън... ...Г-жа Любов прескочи цели четири страници. Попадна на "Черен дроб по американски" - 2,80 лв. Тук клиентът можеше да избира между телешки, свински и агнешки дроб. Г-жа Любов си запали още една цигара, преди да е изстинала пепелта на останалите цигари в пепелника, и започна много бързо да отмята страниците на менюто: "Задушен език в масло", "Месо от свинска глава със зеле", "Желиран език", "Топла пача", "Пуяк с пикантна плънка", "Маринован петел"... Когато стигна до "Телешка глава на фурна", г-жа Любов остана сломена, чак до часа на Страшния съд. Крепейки едва с върховете на пръстите си цигарата, тя потърси своето последно убежище - вцепенението. Г-жа Любов беше заклета вегетарианка.

Отец Константин и г-н Говеждо сърце си поръчаха шкембе чорба, без дори да погледнат менюто. Отецът продължаваше да води монолога си за слабително-запичащото действие на зеления чай, а Мони издухваше дима от цигарата си на красиви кръгчета право в лицето на заплесналия се свещеник. Г-н Говеждо сърце бе надарен със смута на двойната любов и в прилив на пиянска откровеност потърси под масата крака на отец Константин и започна да си играе с него. Играта продължи достатъчно дълго, за да забележи г-жа Любов, но тази вечер тя бе облякла Несовата дреха и се направи на разсеяна. Освен това страдаше от целулит и имаше бримка на чорапогащника си. Не, не беше сразена. Напротив. Една детска песничка й хрумна, докато наблюдаваше съпруга си, и тя я изпя с удоволствие:

Тази игра я зная от мама,
за тази игра нужни са двама.
Хей, хей, нужни са двама.

Настроението й се подобри, а отец Константин изтрезня напълно.

- Виж ме какъв съм Шаолин - неочаквано свали вълнената си шапка Мони.

Под нея лъсна чисто гола, избръсната до синьо глава. Г-жа Любов се стресна. Главата на г-н Говеждо сърце се оказа много изящна. Правилно оформените черепни кости, нежни и крехки, плавно се сливаха в добре оформени изпъкналости, хълмчета, долове и пещери, криещи тайни. Бенката над дясното ухо на Мони впечатли най-много г-жа Любов. Такава една мъничка, кафява. Просто съвършена.

- Остава да ми направят и шестте точки отгоре на темето - сериозно каза Мони. - Не приличам ли на Шаолински монах?

- Интересно, с какво ги правят тия точки? - прояви любопитство отец Константин.

- Запалват една цигара, издухват дима и я гасят върху темето на монаха. След това запалват втора цигара, издухват дима и пак я гасят върху главата на монаха и т.н. - предположи г-жа Любов и погледна цигарата, която държеше.

Усетил скрита заплаха, г-н Говеждо сърце се усмихна лъчезарно. Видяха се всичките му зъби. Много бели, равно подредени и най-вече остри. Отец Константин побърза да му се притече на помощ:

- Може би, тази чест, гасенето на цигарите върху главите на монасите, се предоставя на игумена? Макар че този вид манастири имат ли игумени?

Намесата му доведе до неочаквани резултати. Богинята Немесия, задълго заспала, упоена от уханието на своя венец от нарциси, се размърда в гърдите на г-жа Любов:

- "Достави ми шал от нейните гърди,/ жартиер - любовен взор да услади", - изрецитира с много чувство г-жа Любов, вперила огромни очи в Мони. - Фетишизъм, или психолозите му казват негоден сурогат на сексуалния обект. Все още ли не разбираш?

Два чифта очи, вперени в нея, й отговориха достатъчно красноречиво. По-точно, нищо не разбраха.

- Кракът реално замества недостижимия в момента сексуален обект. А понеже ти не си мъж, фетишът, в случая кракът на моя съпруг, замества сексуалния обект за теб. И ако това е причина да се държиш като свиня, мога да те извиня. Защото нищо друго не ти остава, освен да си поиграеш с нечий крак под масата. Без да се съобразяваш, че аз също присъствам на масата. Аз също съм тук. Или си толкова пиян, че не ме виждаш?

- Слушай - намеси се съпругът й. - Не одобрявам да използваш вулгарни изрази. Така подронваш авторитета ми на свещеник.

- Аз ли използвам вулгарни изрази? Може би аз си играя с крака на Мони под масата?

- Я не ми повишавай тон! И спри да пушиш! Това е седмата ти цигара досега.

- Мони също пуши. Неговите цигари не ги броиш.

- Мони не ми е съпруга. Не искам да гледам болна съпруга.

- А какъв ти е Мони? По цели дни стои вкъщи. Спи, яде, пера му дрехите. Готвите си заедно, гледате телевизия заедно... За какво става въпрос? За "Трима в люлката" ли? Чувал ли си израза "ощетения трети"? Аз за какво служа? За параван, може би?

- За какво намекваш?

- Келнер! Порция "Задушено говеждо сърце". И две филии хляб, моля.

- Два пръста месо ще ти откъсна от шията! Като те стисна и ще ти пречупя врата като на пиле!

Г-жа Любов с кръвожаден вид изчака търпеливо порцията си, като държеше в готовност вилицата и ножа. Най-накрая й сервираха. Чинията изпускаше топла и ароматна пара, а говеждото сърце, червено и полусурово, лежеше точно в средата й. Стори й се, че то тупти и пулсира и неочаквано й се догади. Тихо остави ножа и вилицата до чинията си и запали поредната цигара. Изведнъж живото туптящо сърце започна да расте пред очите й, ставаше все по-голямо и по-голямо и все повече мърдаше. Тогава тя ненадейно остави цигарата и яростно го прободе с вилицата си. С педантично усърдие и без ни най-малко да бърза, г-жа Любов настървено го наряза, накълца, насече, надроби на почти еднакви малки парченца, а след това, изпълнена с кръвожадно удоволствие и облекчение, се облегна назад на стола си и запали още една цигара, предвкусвайки следващите мигове на още по-голямо блаженство.

Двамата мъже я гледаха ококорено, като хипнотизирани. Никой не смееше да гъкне. Жената пред тях бе придобила канибалски вид. Изяде сърцето с огромен апетит пред очите им и леко попи с кърпичка няколкото кървави капчици, останали по устните й. Отец Константин изглеждаше така, сякаш всеки миг щеше да припадне. Г-н Говеждо сърце стана смъртнобледен, след това лицето му посиня и той се хвана за гърдите. (Имаше вроден порок, но никой не знаеше за това.)

Г-жа Любов ги погледна тъжно и се засмя.

 

 

© Мира Папо
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.02.2016, № 2 (195)