Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

СВЕЩ ЗА ЛЕЛЯ РЕНАТА

Мира Папо

web

На Никулден като заваля сняг, та цял ден. Мина сутрешната служба, свърши и водосветът, а то пак вали. Към обяд вече храм "Св. Възнесение Господне" бе затрупан целият от навалелия сняг и само кръстът се подаваше най-отгоре, и той окичен със сняг. Чак следобед намаля малко и времето утихна. Клисарката, леля Рената, жена вече на възраст, с тъжни очи и изпохапани устни, тихо шеташе в храма. Откакто се е замомила, все мъж си търси и все не намира. Шейсетата година подкара и все търси. Със свещ да го беше търсила, щеше да го намери, ама види се много претенции имаше. Ангел небесен да й се явеше, и на него кусури щеше да намери.

Този ден тя помете храма след службата и водосвета, избърса иконите с розова вода, прибра чиниите от никулденския шаран и седна да си почине при кутиите със свещи. Само една баба, седнала отпред до иконостаса на топло, стана, приближи се до клисарката и като я побутна с ръка, я заприказва:

- Кой набор си, крахтинке?

- А-а-а ами, млада съм още. Четирийсет и втори набор съм. Някъде шейсетата година карам. - Леля Рената изпъна гръб и приглади косата си назад.

- Не си млада вече, не си, ама не си и престаряла още. Мъж ли си търсиш? Защо ти е? На някой идиот да налетиш, та всеки ден бой да ядеш.

- Има и кротки мъже. Не са всичките побойници, я. Ами ти защо не се прибираш вече? Късно стана.

- Остави. За какво да се прибирам? Съвсем сама съм. Ами чакай да ти разправям к'во стана. Мойта майка на муха се е превърнала. Чакай, не се стряскай така, де, чакай да ти обясня, та да разбереш. Не съм луда.

Леля Рената си седна обратно на стола и реши да я изслуша. "Годинките никому не прощават", помисли си тя и поклати глава жалостиво.

- Слушай сега. На четирийсетия ден след погребението беше. Ходих в църквата, молитва да й се чете. На умрялата. Питка бях омесила. Питка с мед. И гледам една муха се завъртя около нея, завъртя се около питката и се запъти към олтара. Мина така ребром покрай свещеника, мухата де, измуши се и влезна в олтара. Викам си: "Е-е-е, мамо, тука ли ме намери?" И се зарадвах, щото майка ми с краката беше зле и с количка се придвижваше, а пък сега Господ крила й дал. Да си лети и да се радва на белия Божий свят. Разбра ли сега? А ти за луда ме взе.

Леля Рената се умълча, умълча се и бабата. В притъмнелия храм - топло, тихо, кандилата примигват и лекичко се полюшват. Изведнъж под прозорците се чу силна музика и пиянски глас заприглася. Клисарката стана да погледне кой вдига врява, в същия момент вратата се отвори с трясък и вътре нахълта кварталният пияница. Едър мъж, два метра висок, бивш боксьор, републикански шампион в миналото, а сега затворник. Бяха го пуснали от затвора за Коледните празници и сега първата му работа беше да се напие. Със запалена цигара, лепната в ъгълчето на устата, касетофон на рамото и едно шише ракия в другата ръка, Кольо Боксьора пристъпи наперено вътре и се огледа. От касетофона гърмеше сръбска музика и огласяше целия храм. Косата на леля Рената щръкна:

- Вън, вън... Не може в църквата със запалена цигара и пиян на всичкото отгоре. Да се махаш, че...

- Ш-ш-т. Не ми викай, че знаеш ли колко съм лош? От затвора излизам. - Все пак нещо се сети, смачка цигарата в дланта си и я пусна в джоба на панталона. Приближи се, залитайки, до леля Рената и като й дъхна в лицето, продължи: - Знаеш ли колко съм силен? Като те стисна за врата и като на пиле ще го прекърша.

Леля Рената преглътна и пред очите й изникна заглавието на утрешния вестник: "Удушена клисарка в храм "Свето Възнесение Господне". Кольо Боксьора извади една десетолевка, пъхна я в ръката на замръзналата клисарка и изръмжа:

- Запали ми свещи за пет лева, че съм много пиян. От снощи съм пиян и не мога да се напия. Все съм жаден.

Леля Рената грабна стиска свещи и тръгна да ги запали. Забеляза, че бабата, с която си бяха говорили преди малко, е изчезнала, и й стана още по-страшно. Сама с един луд и пияница. В това време Кольо Боксьора се поклащаше в такт с музиката, която продължаваше да се лее от касетофона на рамото му. Леля Рената запали свещите и ги нареди на свещника, после се върна, грабна пет лева и като ги тикна в ръката на Кольо, извика:

- Хайде, излизай, излизай, че трябва да затварям.

- Какво-о-о - изблещи страшно очи той. - Знаеш ли, че съм боксьор, като фрасна един юмрук на стената и ръката ми ще излезе от другата страна. Ама на времето бях обещал на треньора човек да не удрям, щото главата му на питка ще я направя. - И като спря касетофона, продължи в настъпилата тишина: - А на теб гърлото ще ти прережа.

Пред очите на леля Рената затанцуваха цветни петна и изникна друго заглавие на утрешния вестник: "Пиян боксьор закла клисарката на храма "Свето Възнесение Господне". Обзета от ужас, тя грабна метлата и започна да мете. Гърлото й така се беше свило, та и слюнката си не можеше да преглътне.

- Много съм пиян. Мно-о-ого. Искам да спра да пия, ама не мога, разбираш ли? Що пари потроших по курви и пиене. Жена ми избяга, ама взе апартамента преди това. А пък синът ми... Гледаш ли ме мен, два метра мъж и сто кила тежа. Той е два пъти колкото мене и се е заканил да ме трепе.

Леля Рената се прекръсти и си рече на ум: "Дай, Боже, да те претрепе, че откъде ми дойде това чудо на главата. Богородичке и свети Николай, помагайте, че тука ще си умра..."

- Има ли Господ, няма ли, не знам, ама искам да спра да пия.

- Ми недей да пиеш повече, кой те кара. А Господ има, изобщо не се съмнявай - възмутено изрече леля Рената и тихичко додаде: - А за такъв като тебе има и дървен Господ.

Леля Рената остави метлата, приближи се до Кольо Боксьора и храбро каза:

- Има една икона на Богородица, казва се "Богородица - неупиваемая чаша". Божията майка държи една чаша пред себе си, а вътре в нея е Богомладенецът. Пред тази икона отчето трябва да ти чете молитва за отказване от пиенето.

- Ми да купя и аз една чаша и да я донеса в църквата. Вкъщи колко чаши има. Ей, много съм пиян.

Кольо се подпря на единия свещник и той с трясък се катурна на пода. Сърцето на леля Рената се качи в устата.

- Защо пиеш? Спри да пиеш.

- Пия от мъка. Мъка-а-а.

- Е, каква ти е на теб мъката?

- Забравих вече, ама пия.

Леля Рената излезе навън и започна да мете пред храма с надеждата някой да мине наблизо и да го извика на помощ. А улицата - смълчана, жива душа няма и снегът продължава да вали. Пияният излезе след нея.

- Снощи на една проститутка платих, ама нищо не можах да направя. Не съм мъж вече. А теб те гледам, хубава жена си...

Леля Рената замете още по-бързо, а пред очите й - ново заглавие на утрешния вестник: "Изнасилена и заклана клисарката на храм "Свето Възнесение Господне".

Тя започна да се моли на ум: "Свети Ангеле-пазителю, помогни ми, спаси ме, Сладкий Исусе, Богородице Дево сладка, спаси ме."

През това време Кольо я оглеждаше от горе до долу.

- Ама ти си руса, бе! Брей! Знаеш ли, че аз на русо налитам. Да си ми в леглото, ще зачервиш бузките, че сега каквато си прежълтяла.

Леля Рената си обеща повече да не се боядисва. Ще си ходи с белите коси и това е, не й трябва да е хубава.

- Спри да метеш, ма! - сепна я Кольо. - Кво си замела, целият ме намокри. Почини си малко.

Леля Рената още по-усърдно замете, та дано той да се сети да си тръгне. А пияният вървеше след нея и ломотеше нещо. Стигнаха чак до паметника в градината. Кольо я гледа, гледа, пък се врътна, влезе в храма, нарами един стол и се върна. Курдиса го до паметника и дръпна леля Рената за ръката.

- Не се дърпай, ма! Нищо няма да ти направя. Седни да си починеш, че си изморена. Сядай и не мърдай.

Обзета от ужас, леля Рената пусна метлата и седна, наведе глава и замръзна на мястото си. Двамата се умълчаха. По едно време Кольо се сети нещо и пак се върна в храма. Взе една свещ от най-големите, запали я и се върна. Бутна я в ръката на онемялата клисарка и си тръгна.

Така я намери след един час отецът Константин, дошъл да затвори храма. Наскоро изгрялата луна разливаше синкава светлина наоколо, прехвърчаха отделни снежинки, а леля Рената седеше на стола до паметника, посиняла от студ, и държеше запалена свещ. Не смееше да шавне. Че оня лудият можеше да се върне. С изтръпнали устни успя само да каже:

- Отец, отец, реших да не се женя. Не ми трябва мъж. Боже, Боже, и така съм си добре. Без мъж.

 

 

© Мира Папо
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.08.2016, № 8 (201)