|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИМПЕРАТОРСКИТЕ ПЕТСТИШИЯ ВАКА, ВИЗИРАНИ В КНИГИТЕ ЗА ЯПОНИЯ НА ПИСАТЕЛЯ-ПЪТЕШЕСТВЕНИК АТАНАС СЕЙКОВМинко Танев, Стоянка Боянова Атанас Сейков е писател и лексикограф, живял и творил в периода от 1928 до 2010 година. В двете издания на "Япония в моя живот" е отделено достатъчно място на петстишията вака, писани от императори и императрици. В страната на изгряващото слънце поезията и поетите са на особена почит, както пише Сейков, и в наши дни те се считат за "хора от висшето общество". Всяка година в средата на месец януари в Япония се провежда поетическо състезание - конкурс по зададена тема. От всички краища на страната в Токио пристигат хиляди творби, а най-добрите от тях се удостояват с честта да бъдат прочетени на тържествена церемония в присъствието на императора. Тази традиция води своето начало от 14. век. Така императорът и народът общуват чрез поезията. Според японската естетика словото има душа, изгражда нова реалност. Изричането го освобождава за действие. Оттук следват култът към текста и благоговението пред писмения знак като материализирана форма на словото. Сейков пише: "В чест на възкачването на престола (интронизацията) на Император Акихито беше организирана изложба на японската калиграфия. Изложбата представляваше творби на изтъкнати майстори на калиграфското изкуство върху стихове от различни императори и императрици на Япония. Смята се, че петстишието "вака" води човека към самодисциплина. От древни времена това изкуство е било еднакво популярно сред японците, без разлика на общественото им положение. В традицията на тази литературна форма стои Императорът. В съвременна Япония новогодишният празник на поезията се провежда в императорския дворец. Всеки гражданин може да участва, като прочете стихотворение." Вака е класическа японска поезия. Като класификация тя е представена в следната таблица:
В течение на времето вака и танка в някои обществени кръгове започват да се възприемат като синоними. Най-старата книга на японската поезия Man'yoshu ("Маньошу", "Сборник от безброй листа"), е от средата на 7. век и съдържа 20 тома вака. Авторите на повечето от тези стихове са аристократи, придворни дами, поети. В наши дни са познати двайсет и една императорски антологии, които дават представа за развитието на жанра вака. Изкушеният читател познава прославените със своята лаконичност петстишия танка и тристишия хайку, които са "листа" от хилядолетното дърво на поезията в Япония. Според голямото име от края на ХІХ в. - Масаока Шики, танка и хайку са два ствола на японската поезия, израснали от един корен. До последното десетилетие на ХІХ в. танка и хайку запазват непроменена не само формата си, но и относително затворената си естетическа система. Исторически танка предхожда хайку и възниква като част от waka (yamato uta) - японски песни, наречени така, за да бъдат разграничени от китайските стихове kanshi (kara uta). В поезията на императорския двор и досега остава като основна и преобладаваща форма традиционният стил вака. В наши дни има много общности, които пишат в жанра на вака. В много вестници се списва колона, която публикува вака. Атанас Сейков е присъствал на изложба от изтъкнати майстори на калиграфското изкуство със стихове от императори и императрици на Япония и се е впечатлил от няколко, които са негов личен естетически и смислов избор. В книгата си той пише: "Изложбата, която всъщност беше литература и изкуство - слети в едно, задълбочи разбирането на много хора за японската култура и същевременно ги предразположи към нея, преодолявайки езиковите и културните различия. За българите това направи Цветана Кръстева. Тя завеждаше катедра "Японска филология" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е една от най-изтъкнатите японоведки в България. Заучих наизуст няколко петстишия: ИКЕДА Кейхо
ОИШИ Такако
ЦУГАНЕ Йошикуни
ХОГА Кошу
КИМОТО Сумие
Ако човек научи повече от императорските произведения, ще улови много от психиката и социалната етика на минали поколения, живели по онези земи. Там имаше стихове на императрица Шокен (1850-1914; 1867-1914). Тя иска да уподоби сърцето си на хората от древността, които три пъти на ден са изпитвали доблестта си. Император Готоба (1180-1239; 1183-1198) описва как ловците притаяват дъх, когато привечер елените заплачат за своите любими. Император Кадзан (968-1008; 984-986) разкрива, че и той е пил от чашата на тъгата, знаел е що е скръб. А император Мейджи забелязва, че "утринният лик" цъфти тъй красиво покрай селската ограда, а отбягва дворцовия зид." Ако направим своеобразен мост към днешния обсебен от политически страсти съвременен начин на изказ у нас, ще видим, че всички предимства са в полза на цитираните послания от Далечния изток. И днес пишещите хайку и танка японци са няколко десетки милиона.
Сейков, Атанас. Надникване в Япония. Пътеписи. Пловдив: Хр. Г. Данов, 1986. Сейков, Атанас. Япония в моя живот. София: Перфект, 1995. Сейков, Атанас. Япония в моя живот: Първата българка, омъжена за японец. София: Издателско ателие Аб, 2001.
© Минко Танев, Стоянка Боянова |