МИТОЛОГИЯ И СПОМЕНИ НАСРЕД СФЕРАТА НА СВЕТА: ПЪРВАТА СТИХОСБИРКА НА АНДРИАНА СПАСОВА

Михаил Евлогиев

web

Поезията, по думите на Борхес, е не по-малко загадъчна от останалите елементи на света. Тази констатация важи напълно за първата книга с поезия на Андриана Спасова "Сферата на света" (Фондация "Литературен вестник", София, 2016). С дълбочина на представените идеи, чрез нестандартното си звучене и смел език поезията на младата авторка, изненадваща и спонтанна, разширява творческата перспектива към едно пъстро, тайнствено мироздание и допринася за неговото поетично тематизиране. Поетичността като метод за възприемане на реалността - това може да е мотото на настоящата стихосбирка.

"Сферата на света" не изглежда да е подчинена на определена литературна идеология. Подборът на включените стихове, без изключение кратки и лаконични като форма, е естествен, хаотичен, повлиян сякаш от случайността на хрумването, а заглавието маркира често завоалирания лайтмотив. Разглежданата поетична книга не поставя директни въпроси и не се старае да дава лесни отговори, в нея напразно бихме търсили отражение на настоящи политически или социални тревоги, както и често непотребния в изкуството опит за актуалност. Умозрителната поезия на Андриана Спасова е насочена не навън, а навътре - към себе си.

Обединяващият отделните стихове-фрагменти елемент е не друг, а поетичната, в най-широк смисъл, рецепция на битието. Пред читателя се открива широка панорама от разнообразни, разнопосочни културни пластове и сложни психологически натрупвания. В хода на поетичния поток има динамика, идеите и метафорите се преплитат в неспокойния ход на свободния стих. Митологичните образи отстъпват място на ярки детайли от ежедневието, конкретното настояще се размива от мъглявия спомен - но целият този калейдоскоп от уловени мигове е под неизменния знак на поетичността като начин на мислене.

Силно впечатление прави обстоятелството, че всяко от стихотворенията в книгата издава дълбоко личния характер на поетиката на Андриана Спасова. Като всяка пълнокръвна поезия и поезията на младата авторка е неизменно интимна, емоционално наситена и искрена. Сред един водовъртеж от всевъзможни културни препратки и цитати именно спомените и страховете остават директната връзка със собствения свят на авторката. Стихотворенията като "Диалог", "Най-топлото семейство", "Блок 207" и други издават силния интерес на Андриана Спасова към психологията, към осмислянето на неизразимото и разчитането на подсъзнателното.

Темпорално сюжетът на стиховете се разполага главно в настоящето, в дългия момент на поетичното сега, като често с резки обрати авторката ни кани да надникнем в нейното индивидуално (или колективно съпреживяно) минало - шарена вселена от сънища, мечти и тревоги. Пространствено главно действащо лице, макар и често само като (неповторим) глас зад кадър, е многоликата София. Столичният град рядко бива назоваван поименно, но неговото присъствие е осезаемо. Чрез синкретичната суматоха на милионния град, отразена в стихове като "Столица", "Оттатък" или "Трептението", поезията на Андриана Спасова добива своите ярки, плътни краски и съвременно звучене.

Какви критични бележки може да се отправят към младата авторка? Ще се задоволя с едно техническо наблюдение: "Сферата на света" изглежда рожба на спонтанноста, което носи специфичен чар, и все пак трябва да се каже, че стихосбирката вероятно би спечелила от една по-различна подредба, която да води читателя през неговото странстване из своеобразния поетичен лабиринт. В този си вид стиховете остават усещането за разпокъсаност и партикуларност, и вероятно това е един аспект, върху който авторката може да обърна внимание за в бъдеще. Не можеше ли освен това, чрез една по-различна подредба, персоналното да стане основният идеен център на поетичната колекция, а всички останали теми да останат в периферията, което щеше да придаде допълнителна дълбочина и концентрация на стихосбирката? Все пак изборът на (или отказът от) определен тематичен фокус е решение на автора и читателят трябва да се съобрази с него.

В заключение бих казал, че поетичната книга "Сферата на света" загатва за просторните творчески възможности на една млада и перспективна авторка, която положително би обогатила със своя талант българската литературна среда и чрез следващите си поетични и, може само да се надяваме - прозаични опити. Ако и стилът на Андриана Спасова предоставя основания да допуснем, че нейната проза не би била по вкуса на масовата аудитория, то все пак подобна констатация е валидна за всяка форма на изкуството, която не си позволява флирт с лошия вкус. При всички случаи остава да пожелаем вяра и дръзновение на Андриана Спасова по съвсем не лекия, но винаги изненадващ път на твореца.

© Михаил Евлогиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 17.04.2016, № 4 (197)