СЪЗЕРЦАНИЕ

web

Взрях се в нищото.
Обещах да не плача.
Изведнъж се разсече на две
целостта ми.
Има болка красива
обаче...
Обещах си да търся
и затворих очи,
за да мога да виждам
навътре...
Сред уюта на меки треви
аз потънах. Претърсвам
душата си.
Тук е топло и тихо
от смълчани звънци,
с многоцветни мехурчета
искри пъстротата.
Не затварям след себе си
и във мен се загнездва
мечтателност.
Розовеят ми пръстите...
Има място единствено
за два реда обич
и шепица милост.
И да се будя с усмивка.
Поех аромата на лятото
и се върна на място
сърцето ми.
Две очи срещу мене
очакват да бъдат
прочетени.

© Миглена Цветкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2016, № 3 (196)