НА ТРЪГВАНЕ

web

Не искам всъщност светлината ти -
на мен отвътре ми е светло,
щом дялкам мислено екватора.
(В очите ти не хвърлям пепел.)

Заклещена съм вътре - вътре в себе си,
откакто съм обърната наопаки.
А ти ми галиш грапавите шевове,
щом смея да сека посоки.

Но ми е тъжно. И не съм прогледнала
за нищото, което е отвънка.
Не съм ни първа, нито съм последната
камбана блеснала и звъннала.

Не ми е страшно вече. Страховете ми
до дъното си зеят празни.
Копривените ризи са изплетени...
...и няма нищо, нищо да остане...

че метна ли ги бърже на гърба ти
и скрия ли светулки в твойта пазва,
едва дошъл... и ще си хванеш пътя.
...Конец ми остави, че ще ми трябва...

© Миглена Цветкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2016, № 3 (196)