ДЪРВО

web

Без да искам, родих се дърво
и до кръста съм във чернозема.
Всяка зима студувам самo,
всяка есен плодовете ми взема.

Но когато се запролети,
се здрависвам по мъжки с пчелите
и ми праща небето лъчи,
и в ръцете ми птици долитат,

и ухая на слънце и смях,
и валя на цветчета, когато
си припомням за нежния сняг,
докато чакам зеленото лято.

А щом дойде парливият зной,
аз нахвърлям край себе си сянка,
че нали може да мине и свой,
да поседне за час на полянката.

А пък може и тъй да се случи -
да стовари край мене бохчите,
да си пийне водица от ручея...
...аз на пътници много разчитам -

да се спрат уморени при мен,
да разкажат. Или да попитат.
Да раздвижат скования ден,
да оставят по мъдрост в тревите.

Аз нали съм щастливо дърво?
Че за мене светът е просторен,
щом в косите ми има гнездо
и ми е светло от кръста нагоре!

© Миглена Цветкова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2016, № 3 (196)