Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Октомври  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
:. Bücher Amazon
:. Amazon Livres
Магазини и продукти
:. Fantasy & Science Fiction
:. Littérature sentimentale
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Образование по БЕЛ
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

УНИВЕРСИТЕТСКОТО КНИГОИЗДАВАНЕ - ПОДМЕНЕНИЯТ ОБРАЗ НА ИНСТИТУЦИЯТА

Малина Димитрова

web

Университетът без книги и учебници, носещи логото на неговото издателство, днес е немислим. "Според световната традиция на академичното живеене университетът се мисли като единство на устна и писмена печатна комуникация - между преподаватели и студенти, от една страна, и между университетската институция и останалия свят, от друга. Тоест, собствено издателската дейност на един университет се схваща като неотменима част от процеса на неговото обществено легитимиране и интегриране." (Бенбасат 2012а: 207).

Говорейки за университетско книгоиздаване у нас, трябва да отбележим, че то повече от 20 години е в криза. Всъщност кризата се настанява в университетското ни книгоиздаване още от самото му масово появяване след 89-та г. И за да не сме голословни, ще щрихираме няколко основни проблема.

Може би първият и основен е структурата на университетското издателство и неговият статут. Като част от университета, чието име носи, издателството е важна академична единица от институцията. То трябва да се стреми да се придържа максимално към общата интелектуалната цел и да е проводник на идеи. Обикновено университетът пропуска културното и образователно значение на издателството си. За съжаление, не е определен и правният статут на университетското издателство, просто защото се обозначават като типови структурни подразделения, които се разглеждат като обслужващи (УИ на ШУ "Епископ К. Преславски"1), или спомагателни (УИ "Св. св. Кирил и Методий"2) звена, без да се взема пред вид факта, че в съвременните условия университетското издателство се явява едно от основните ядра на университета. Проблемът е в липсата на желание за промяна. Тяхната основна задача се свежда до обезпечаване на учебния процес с учебници и нужния на университета документооборот, отпечатване трудовете на преподавателския състав и (с малки изключения) в крайна сметка всичко се свежда до отчетността на изпълнението на годишния издателски план. Издателства без ясна издателска политика и без пазарна ориентация, които не си дават сметка, че макар и бидейки университетски, те са част ото родното книгоиздаване, че това е и вид търговска дейност, която би могла да носи приходи и да подпомага утвърждаването имиджа на университета. И тук е мястото, на което трябва да маркираме вторият проблем. Ръководството на университетското издателство, което се сменя през 4 или 8 години. Обикновено се поверява на преподавател от ВУЗ-а, добър в своето професионално направление, но имащ отношение към книгоиздаването в най-добрия случаи само и единствено като автор - до този момент. Незапознат с проблемите и закономерностите в книжния бранш. Освен това липсата на реално функциониращ издателски съвет също оказва недобро влияние върху университетското книгоиздаване. Обикновено съставът му се определя по квоти, представящи основните факултети на Университета и се утвърждава от Академическия съвет. Дейността му се свежда до обсъждането и приемането на издателските планове (В скоби ще уточня, че университетските издателства не обявяват конкурси за издаването на учебници, академични записки, конспекти на лекции и др. подобни. Тук трябва да направя още едно уточнение: всяко заглавие, носещо логото на университетско издателство, трябва да бъде предхождано от авторски договор, предвиждащ и уточняващ авторския хонорар.) - предложените заглавия от катедрите и факултетите, които просто се гласуват на издателски съвет. Ръкописите се обсъждат и приемат от катедрите на базата на две писмени рецензии, следва обсъждане на Факултетски съвет и се насочват за обсъждане от Издателския и Академическия съвети, след което постъпват за публикуване в УИ. Предложените от факултетите заглавия съставят перспективния издателски план на УИ, като финансирането е изцяло от бюджета на университета. По този начин наличието на собствено издателство в университета не би могло да осигури необходимата литература за учебния процес, ако ръководството му не се интересува от естеството на издаваните книги и изисква само отчетност на общата издадена бройка заглавия.

Пазарните отношения в бранша налагат университетското книгоиздаване да преразгледа икономическата си политика, да направи ревизия както на тематичните си планове, така и на баланса между приходи и разходи, от което биха имали полза и издателството, и университета. И приходите от тези дейности биха могли да се реинвестират в Университетско издателство, за да изготвят необходимите рентабилни учебници. Това от финансова гледна точка би облекчило много университета. Сложен е и въпросът за качеството на издаваните с логото "Университетско издателство" книги: доколко те отговарят на нуждите на ВУЗ-а и студентите. Пореден парадокс: при нарастващия обем на печатна продукция става все по-трудно да се намери нужният учебник. Няма да е преувеличено, ако кажем, фатална последица от необсъждането на ръкописите и неефективността на издателския съвет. Именно тук остро се усеща липсата на вътрешноиздателска рецензия, която да представя научната стойност и пазарната прогноза на заглавията, влезли в плана. И тук неизбежно възниква нов въпрос: Кое е по-лошо - книгоиздаването или книгоразпространението? Правилният отговор е - и двете. Но лошото книгоразпространение е следствие от лошото - като тематика и липса на ангажираност, книгоиздаване. Вярно, че тези издателства нямат свободата да избират авторите и заглавията си, не са в състояние да инвестират необходимите ресурси в производството на търсени заглавия от страна на потребителите и в тяхното популяризиране. Но ако имат волята и желанието, те биха били в състояние да спрат миграцията на своите преподаватели към частните издателства. "Редица авторитетни университетски автори отдавна не работят с тези издателства, болшинството от тях предпочитат да предоставят трудовете си на частните издателства, където те виждат свят значително по-бързо, в по-високи тиражи и най-важното - разпространяват се в цялата страна. Продукцията на българските университетски издателства се ограничава единствено до реализирането на плановете на съответните факултети... Вместо да компенсират загубите с издаването на друга сериозна литература, която хем да подпомага учебния процес, хем да е с по-високо пазарно присъствие... университетските издателства продължават да свиват тиражите и да не продават продукцията си..." (Бенбасат 2012б: 239-240). Факт е, че университетското издателство е задължено да издава заглавия, които не са рентабилни: тежки, научни, тясно специализирани монографии и още по-трудоемки, скъпи като полиграфско изпълнение, финансово нерентабилни университетски/факултетски сборници от конференции и кръгли маси. Но при съставянето и изпълнението на издателските планове и при определяне на тиражите на предстоящите заглавия приоритет трябва да имат тези, на които факултетите са признали статута на учебник и които са пряко свързани с нуждите на учебния процес. Подобен подход би донесъл приходи или най-малкото би компенсирал направените разходи по издаването на съответното заглавие. Наблюденията обаче показват друго: с приоритет - от гледна точка на тираж - се ползват сборниците. Какви са причините само можем да предполагаме. Обикновено за "големите" тиражи (до 300 бройки) се ползват услугите на външни печатници или на издателства-посредници между университетското издателство и печатницата. Естествено, това оскъпява крайната цена на продукцията и осигурява най-малкото работа или оборот на посредника. Спирам дотук с догадките. Факт е, че със завишената цена и тромавото съдържание сборникът-книга става съвсем непродаваем. Факт е, че в складовете на издателствата се трупа залежала и ненужна, но за сметка на това скъпа продукция. Търговските обекти, логично, отказват да вземат книги макар и на консигнация, които само ще запълват търговските им площи и няма да се реализират продажби. И така, тиражът е обречен още в самото начало. Но разходите по отпечатването са направени и тотално невъзвратими. Днес този проблем има решение: издаването на електронни сборници или публикуване на материалите в сайта на издателството. Не е невъзможно! Някои колеги вече го правят.

За конкурентоспособност на университетските издателства на пазара не бихме могли да говорим. Търговският успех на един или друг университетски издателски проект зависи от размера на тиража и времето, в което той се реализира на пазара. Ясно е, че не говорим за печалба. Причините са няколко. Преди всичко - става въпрос за цената на книгата-стока. Всеизвестно е, че малките тиражи са с високи производствени (респективно и пазарни) цени. Това се налага от качеството на хартията и полиграфските материали. Университетското издателство не може да си позволи да спестява от редакционна подготовка на книгите. Правило е внимателната проверка на всеки ръкопис.

Още един проблем: при внимателното вглеждане в каталозите или сайтовете на книжарници, поддържащи контакти с университетски издателства, ще се натъкнем на достатъчно по брой идентични заглавия. Напр. "Фонетика и фонология" (В. Вътов, изд. на ВТУ), "Фонетика и фонология" (Радка Кърлова, изд. на ЮЗУ "Неофит Рилски"), "Българска фонетика и фонология - въпроси и задачи" (Цонка Люцканова, изд. "Димант"), "Учебник по фонетика на българския език" (Йордан Иванов, изд. на ПУ), "Българска фонетика" (Димитър Тилков, Тодор Бояджиев, изд. "Абагар") и т.н. И от какво зависи потенциалният клиент да купи точно нашата книга сред поне десетина едноименни книги? Името на автора? - Да, ако има изпит при съответния преподавател. Логото на издателството? - Но при условие, че той е един от водещите университетски автори в страната. За съжаление, в издателските каталози преобладават заглавията, издадени с една основна цел - отчетност на университетските преподаватели и отчетност в годишната бройка на издателството.

Опитахме се сравнително точно да щрихираме някои основни проблеми - икономически (висока цена, специализирана целева аудитория) и субективни ("непазарното" поведение на автори и издатели, инерцията на самото издателство и ръководство на издателството, както и на финансовия отдел на ВУЗ-а) в университетското книгоиздаване, които са част от ежедневието на университетските издателства. Те задават отговора на въпроса: Защо университетската книга е неконкурентоспособна на пазара?

 

 

БЕЛЕЖКИ

1. Университетското издателство като типово структурно подразделение, обслужващо звено на ШУ "Епископ К. Преславски" - <http://shu.bg/izdatelstvo> (11.10.2015). [обратно]

2. Статут на университетски книгоиздателски комплекс "Св. св. Кирил и Методий" - <http://www.uni-vt.bg/1/?zid=100&page=2973> (11.10.2015). [обратно]

 

ЛИТЕРАТУРА

Бенбасат 2012а: Бенбасат, А. Годишникът на Софийския университет - начало на българското университетско книгоиздаване. // Печатни пространства и бели полета. Велико Търново: Слово, 2012.

Бенбасат 2012б: Бенбасат, А. Университетската книга на българския пазар. // Печатни пространства и бели полета. Велико Търново: Слово, 2012.

 

 

© Малина Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 15.10.2015, № 10 (191)