Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Януари  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

В ЧЕСТ НА ЕДИН ЮБИЛЕЙ
Алманах на Университетска библиотека "Св. Климент Охридски" 1888-2018

Малина Димитрова

web

Алманах на Университетска библиотека "Св. Климент Охридски": 1888-2018Под научната редакция на доц. д-р Анна Ангелова излезе от печат Алманах на Университетска библиотека "Св. Климент Охридски" 1888-2018, посветен на 130-годишнината от основаването на библиотеката. Издаден в навечерието на тържественото отбелязване на годишнината, Алманахът се оказва твърде навременен, защото проследява историята на първата в България университетска библиотека, а доминиращото ѝ присъствие в българското университетско образование е представено чрез събраните за първи път в библиография 1447 публикации на библиотекарите от Алма матер.

Съвсем закономерно още в предговора са щрихирани концепцията и целите на изданието - чрез Алманаха днешното поколение отдава заслуженото признание на колегите си, които със своите усилия допринасят за утвърждаването на Университетската библиотека "Св. Климент Охридски" като една от водещите научни библиотеки в страната.

В структурно отношение Алманахът е многопластово издание, разделено логически на три основни компонента, които се оформят в завършени проблемно-тематични раздели, подчинени на концепцията на научния редактор Анна Ангелова за мястото и приносите на Университетската библиотека в българския научен живот. Въпреки че подобна книга се подготвя трудно, тук е намерен балансът в избора на отделните структурни елементи и начина им на подреждане, които си взаимодействат, допълват се и се надграждат взаимно. Усилията на редакционния екип в концептуално, структурно-съдържателно и функционално ниво превръщат Алманаха в уникално издание, което разкрива сложния механизъм на институцията, откроява съществените факти и ги подрежда в строга причинно-следствена връзка. Редколегията успява да проследи представата за научното битие на библиотеката, да очертае дългия път на Университетската библиотека и особено плодотворната изследователска работа на няколко поколения библиотекари.

Първият дял предлага въвеждащи страници за историческата съдба и културната й роля. Започва с биографичното конструиране на институцията - началото на "Основния помагателен институт" - библиотеката, като един от най-важните фактори за развитието на българския дух. С откриването на Висшия педагогически курс през 1888 г. още същата година на 29-и октомври е създадена и Университетската библиотека. Пряко ангажирани с нейното създаване и утвърждаване като модерна европейска институция са тримата учени - Александър Теодоров-Балан, Любомир Милетич и Стоян Аргиров. В този параграф Алманахът им отдава заслужена почит и обобщава, че усилията им не остават напразни. През своето 130-годишно съществуване библиотеката на Алма матер се утвърждава като водеща научна библиотека, съизмерима с европейските образци.

Алманахът разкрива една малко позната част от историята на Университетската библиотека: "Проектът Библия" - първата библиотечна сграда в България. Богатият емпиричен материал е систематизиран и благодарение на това диалогът между традицията и приемствеността е по-видим. Става ясно, че пътят към реализирането на проекта за строеж на първата библиотечна сграда в България е дълъг и съпроводен от множество трудности.

През 1906 г. се пристъпва към осъществяване на идеята за построяване на модерен университетски комплекс в центъра на столицата. Обявен е международен конкурс, спечелен от френския архитект Бреасон, който обаче остава нереализиран. Бреасон се оттегля от проекта. През 1909 г., след дълги спорове в Академичния съвет и след решителната намеса на проф. Любомир Милетич, е взето решение да се обяви международен конкурс за проект на самостоятелна сграда за нуждите на библиотеката. Журито на конкурса присъжда първа награда на проекта "Библия", представен от архитектурното бюро "Васильов - Цолов". Така се ражда сградата в двора на Университета, позната и близка на няколко поколения студенти и преподаватели.

Идеята да се включат интригуващи страници, посветени на двамата архитекти на сградата на Университетската библиотека - арх. Иван Васильов и проф. Димитър Цолов, (които работят заедно от 1925 г., а две години по-късно основават архитектурно бюро "Васильов-Цолов") и на автора на скулптурите на двата лъва, стоящи пред централния вход на библиотеката - проф. Любен Димитров (1904-2000) значително обогатява знанията за библиотеката. Любен Димитров реализира лъвските фигури през 1932 г., току-що завършил образованието си в Художествената академия, ангажиран от арх. Иван Васильов. Това е и началото на едно ползотворно сътрудничество, свързващо творците през следващите десетилетия. Разказът протича през призмата на личното познанство на Анна Ангелова със скулптора: "Имах щастието да се запозная с проф. Любен Димитров през 1988 г., когато отбелязахме тържествено 100-годишнината на Софийския университет и на Университетската библиотека. Отзова се с готовност на поканата за среща и говорихме дълго и за работата му по фигурите на двата лъва. Беше доста критичен и неколкократно подчерта, че фигурите са били отлети от занаятчия в една леярна в покрайнините на София, при много тежки условия и затова отделни детайли не са достатъчно прецизно изработени."

Така този първи дял от Алманаха доказва, че усилията на първостроителите не са напразни. Обявена за исторически, архитектурен и културен паметник с национално значение, сградата на Университетската библиотека повече от осем десетилетия след построяването си "успява да съхрани своя традиционен облик без ненужни промени в интериора и без необосновани опити за модернизация, с изключение на компютрите - неделима част от съвременните библиотечно-информационни технологии."

Специално внимание заслужава разделът озаглавен "Университетската библиотека през обектива на двама фотографи". Тук снимките носят ключови комуникационни послания и взаимно се допълват с текста. И точно в това съчетание е залогът за успешна концепция на изданието. Изображенията засилват естетическото въздействие. Тази част на Алманаха ни въвежда в сградата на Университетската библиотека. В него минало и настояще си дават среща в черно-бели и цветни снимки. Този дял се състои от две серии фотографии - първата, започната през 30-те години на ХХ век от придворния фотограф Божидар Карастоянов, и втората, продължена днес от Владислав Господинов. Сюжетната линия на фотографиите е свързана с движението отвън навътре: фасадата на Университетската библиотека, познатите на много поколения лъвове на входа, фоайето, каталожната зала, читалните, книгохранилището, английските дворове, студентите. Обективът на Карастоянов документира моментът на откриването на Университетската библиотека. Чрез кадрите си Вл. Господинов показва моста между поколенията, като прави паралел между вчера и днес. Той вижда особени и неоткрити досега ракурси и по един интересен начин ни показва и сградата, и читателите.

Алманахът постига своята плътност при представянето на "Библиотеката на Алма матер и университетските библиотекари". Тук се подчертава, че още от своето създаване мисията на библиотеката е предопределена - тя се превръща във фактор за интензивното развитие на българската наука в целия й спектър от области. Подобен преглед се прави трудно. Затова и публикациите са групирани в няколко области, като се изтъква превеса на изследванията в областта на библиотекознанието и библиографията, с акцент върху научните приноси на библиотекарите от Университетската библиотека.

Прегледът започва с дейността на акад. Стоян Аргиров и продължава с директорите, работили след него, както и на научните сътрудници от библиотеката. Става ясен още един факт - в Университетската библиотеката с Постановление № 1504 на МС от 15.12.1951 г. е създадена научна група, която съществува до 1997 г. и след прекъсване от двадесет години е възстановена през 2017 г.

Обясним е и специалният интерес към третия раздел, озаглавен "Публикации на сътрудниците от Университетската библиотека". Тук за първи път са издирени и събрани 1447 описания на публикации, изясняващи приноса на библиотеката на Софийския университет в областта на библиотекознанието, библиологията, библиографията, научната информация, както и в преводите на художествени и научни произведения. Хронологичният обхват е от 1888 г., когато се появяват първите публикации, до края на 2017 г. Библиографията е постижение, което с право предизвиква дълбоко удовлетворение и заслужена гордост. Солидното наследство от 1447 публикации е представено в четири дяла: дисертации; монографии и библиографии; студии, статии, доклади, рецензии; редакторски дейност и участие в редколегии; преводи и художествена литература.

Несъмнено съставителите Биляна Яврукова и Соня Бояджиева са положили доста усилия за уточняване на имената на част от колегите, за установяване на времето, през което са работили в библиотеката. Изискват се и сериозни библиографски умения за издирването на всички публикации, голяма част от които са прегледани de visu. Принципът на подреждане на библиографските записи е хронологично-азбучният. Структурирана по този начин, библиографията дава възможност да се проследи публикационната активност и областите, в които са работили и продължават да работят библиотекарите на Университетската библиотека и техният научен принос в областта на библиотечно-информационните науки.

Към библиографския указател са изработени два показалеца: именен показалец на библиотекарите и именен показалец на превежданите автори. Системата от показалци разкрива допълнителни аспекти на включената в корпуса информация и улеснява читателите при търсенето на конкретни имена. Публикациите на сътрудниците от Университетската библиотека доказват активната им научна и публикационна дейност през годините. Те очертават приноса на Първата университетска библиотека в България и са причина за утвърждаването й като научен и културен център.

Специално внимание заслужава оформлението на Алманаха. Професионалното проектиране (от формата през шрифта и вида хартия до начина на подвързване), дело на Университетското издателство "Св. Климент Охридски", дава в пълна степен определение за функциите на изданието. С изчистената си композиция и баланса между фотографиите и текста Алманаха излъчва вкус и естественост, постигнати с пестеливи средства. Забелязваме не просто добро полиграфическо изпълнение, а принадена стойност към книгата и уважение към читателя.

Чрез художественото си оформление Алманахът се вписва в поредицата издания на Университетската библиотека, като по този начин книгите оформят значим за проучването на българското културно минало корпус на издирените до днес факти и на осъществените нови интерпретации. Намерено е стилистичното единство между замисъла на отделните заглавия и цялостната визия на поредицата до най-дребния детайл, за да можем да обобщим, че тя е логически и графично завършена и със свой индивидуален облик. Художественото оформление на поредицата, посветена на библиотеката и осъществена от Университетското издателство, отстоява своята философия за визията на печатното издание като художествена цялост.

В обобщение можем да кажем, че Алманахът ще окаже необходимия ефект върху читателя и ще влезе в диалог с него. Тази книга ще обогати нашето познание за научното битие на библиотеката на Алма матер.

 


Алманах на Университетска библиотека "Св. Климент Охридски": 1888-2018. София: Унив. изд. "Св. Климент Охридски", 2018.

 

 

© Малина Димитрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.12.2018, № 12 (229)