 |
Издателство |
:. Издателство
LiterNet  |
Медии |
| :. Електронно списание LiterNet |
| :. Електронно списание БЕЛ |
:. Културни
новини    |
Каталози |
| :. По
дати : Март |
| :. Електронни книги |
| :. Раздели / Рубрики |
| :. Автори |
| :. Критика за авторите |
Книжарници |
| :. Книжен
пазар |
:. Книгосвят: сравни цени  |
Ресурси |
| :. Каталог за култура |
| :. Артзона |
| :. Писмена реч |
За
нас |
| :. Всичко за LiterNet |
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЖЪЛТО
Времето е минала любов.
Защото времето е минало, любов.
Дали е нямало и камъче,
което да подритне,
за да го чуем накъде върви?
Такова време...
Пътеката е тиха от листа,
с които аз ти украсявам дрехите.
И ти се радвам.
Колко си красив сред тази есен!
В такова време...
А времето е минало, любов.
И закъде е тръгнало без нас, кажи ми?
© Магдалена Абаджиева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 20.12.2016, № 12 (205)
Други публикации:
Магдалена Абаджиева. Пощальонът на дъжда. София: Симолини-94, 2016.